Отвъд зимата [bg]

Евелин Ортега започна работа у семейство Лерой през 2011 година. Къщата със статуите, както тя занапред щеше да нарича дома на това семейство, бе принадлежала на някакъв мафиот от петдесетте години и на многобройните му роднини, включително две лели стари моми и една сицилианска прабаба, която престанала да излиза от стаята си, след като настанили в градината онези чисто голи гърци. Гангстерът умрял, докато упражнявал занаята си, и къщата преминала през няколко ръце, преди да бъде закупена от Франк Лерой, комуто мътното минало на имота и повредените от стихиите и курешките на гълъбите статуи допаднаха. Освен това тя беше подходящо разположена в дискретна уличка и в квартал, който се беше сдобил със славата на почтен. Съпругата му Шерил би предпочела модерен апартамент вместо тази голяма претенциозна къща, но както големите, така и малките решения бяха в негова власт и никога не се подлагаха на обсъждане. Къщата със статуите притежаваше различни предимства, въведени от гангстера за удобство на семейството му — достъп с инвалидна количка, вътрешен асансьор и гараж за две коли.

На Шерил Лерой й бяха достатъчни пет минути, за да наеме Евелин Ортега. Спешно се нуждаеше от гледачка за детето и нямаше възможност да се вторачва в детайлите. Предишната гледачка си беше тръгнала преди пет дни и повече не се беше върнала. Със сигурност беше депортирана — така става, когато се наема персонал без легални документи, казваше. Обикновено мъжът й се занимаваше с наемане, заплащане и уволняване на прислугата. Неговият офис имаше връзки за намиране на латиноамерикански и азиатски имигранти, готови да работят за жълти стотинки, но по правило той не смесваше бизнеса си със семейството. Неговите контакти не вършеха работа при намиране на достойна за доверие гледачка, знаеха го от горчив опит. Тъй като това беше едно от малкото неща, по които двойката беше единодушна, Шерил търсеше гледачка чрез Църквата на Петдесетница, която във всеки момент разполагаше със списък от добри жени, търсещи работа. Девойката от Гватемала вероятно също нямаше документи, но Шерил предпочиташе да не мисли за това в момента, по-късно щеше да се занимае с този въпрос. Харесаха й почтеното лице и смирени обноски, усети, че бе попаднала на истинско съкровище, много различно от другите детегледачки, които се бяха извървели в дома й. Единствените й колебания бяха свързани с възрастта на момичето, тъй като то имаше вид на току-що излязло от пубертета, още повече с нейния ръст. Беше прочела някъде, че най-ниските хора на планетата били туземките от Гватемала и доказателството беше пред очите й. Запита се дали това дребничко, заекващо момиченце с кости като на яребица ще се справи със сина й Франки, който може би беше по-тежък от нея и не подлежеше на контрол, когато изпаднеше в нервна криза.