Отвъд зимата [bg]

След изчерпателни интервюта Ричард бе нает от август. Беше април. Той пресметна, че имаше достатъчно време Анита да се възстанови и да организират преместването. Междувременно се наложи да помоли Орасио за нов заем за покриване на неизбежните разходи; възнамеряваше да му се издължи с продажбата на къщата, стига Анита да разрешеше, защото тя беше нейна собственост.

На Орасио Амадо-Кастро никога не му бяха липсвали пари благодарение на притежаваното от семейството му състояние. Седемдесет и шест годишен, баща му продължаваше да се изявява от Аржентина като патриарх с непоклатимо железен характер; все пак бе принуден да се примири с нещастието един от синовете му да е женен за някаква си янки при това протестантка, поради което двама от внуците му не говореха испански. Посещаваше ги два пъти годишно, за да опресни широката си музейна, концертна и театрална култура и за да нагледа инвестициите си в нюйоркските банки. Снаха му го мразеше, но му засвидетелстваше същата лицемерна учтивост каквато и той на нея. От години старецът все се канеше да купи подобаващо жилище на Орасио. Тесният апартамент в Манхатън, където живееше семейството на сина му на десетия етаж в комплекс от двайсет еднакви блока от червени тухли, представляваше недостойна за негов потомък дупка. Орасио щеше да наследи съответстващата му част от бащиното състояние, щом баща му легнеше в гроба, но във фамилията всички бяха дълголетни, а неговият родител планираше да живее един век; би било глупаво Орасио да чака дотогава, за да живее охолно, при положение че можеше да го направи по-рано, казваше бащата, прочиствайки гласа си и вдишвайки веднага след това от кубинската си пура. „Не искам да съм длъжница никому за нищо, а най-малко на баща ти, който е тиранин и ме мрази“, отсече протестантката янки и Орасио не посмя да й противоречи. Накрая обаче старецът намери начин да убеди твърдоглавата си снаха. Един ден пристигна с очарователно кученце за внуците — топка от мека козина и кротки очи. Кръстиха го Фифи, като не предполагаха, че скоро това име щеше да му умалее. Беше канадска хъски, достатъчно силна, за да тегли шейна, и предстоеше да достигне четиридесет и осем килограма. Пред невъзможността кучето да бъде отнето от децата, снахата отстъпи и дядото подписа тлъст чек. Орасио потърси къща с двор за Фифи край Манхатън и накрая купи една с кафява каменна фасада от типа браунстоун в Бруклин, малко преди приятелят му Ричард Боумастер да пристигне на работа в неговия факултет.