Отвъд зимата [bg]

Дъщеря му го чакаше на вратата и като видя колата му да се появява от ъгъла, изтича да го посрещне, както правеше винаги щом той влезеше у дома. Ричард не я видя. Усети тъпия удар, без да разбере, че е прегазил Биби. Натисна веднага спирачка и тогава чу нечовешкия писък на прислужницата. Предположи, че бе сгазил куче, защото истината, която предчувстваше в криволиците на замъгленото си съзнание, беше непоносима. Скочи от седалката, пришпорен от неописуем ужас, който помете с един замах махмурлука, и като не видя причината за удара, усети за миг облекчение. Но после се наведе.

Със собствените си ръце извади дъщеря си изпод автомобила. Ударът нищо не беше разтурил — пижамката с меченца беше чиста, в ръката си момиченцето държеше парцалена кукла, очите й бяха отворени и изпълнени с онова неустоимо щастие, с което винаги го посрещаше. Вдигна я безкрайно внимателно, обезумял от надежда и я притисна до гърдите си, целувайки я, викайки я, докато някъде много отдалеч, от друг свят, стигнаха до него писъците на прислужницата и съседите, клаксоните от спрялото движение, а след това полицейските сирени и линейката. Когато проумя размерите на нещастието, вероятно се запита къде ли бе Анита в този момент, защо не я чуваше, нито виждаше сред неясното множество, струпано около него. Много по-късно научи, че като чула спирачката и суматохата, тя се показала на прозореца на втория етаж и отгоре, парализирана, наблюдавала всичко — от най-първия жест на мъжа си, коленичил до колата, до изчезващата нагоре по улицата линейка с нейния вълчи вой и злокобна червена светлина. От прозореца Анита Фариня бе разбрала без капка съмнение, че Биби беше престанала да диша и бе посрещнала този последен посичащ удар, нанесен й от съдбата, като това, което всъщност представляваше — нейната собствена екзекуция.

Анита беше разбита. Повтаряше несвързани неща в някакъв безкраен монолог, а когато престана да се храни, постъпи в психиатрична клиника, ръководена от германци. Прикрепиха й една медицинска сестра за през деня и друга за през нощта, двете си приличаха по здравото си телосложение и властност като две близначки, потомки на пруски полковник. Тези страховити матрони я храниха в продължение на две седмици през тръба, спускаща се до стомаха, с някаква гъста течност с аромат на ванилия, обличаха я против волята й и я извеждаха или по-скоро изнасяха, вдигнали високо ръце над главите си, на разходка в двора при лудите. Тези разходки и други задължителни дейности като например документалните филми за делфини и мечки панда, предназначени да преборят разрушителните мисли, не упражниха никакво видимо въздействие върху нея. Тогава директорът на клиниката предложи електроконвулсивна терапия — ефикасен метод с минимален риск, който да я изтръгне от безразличието, обясни. Лечението се извършвало с упойка, пациентът дори не разбирал, единственото незначително неудобство било временната загуба на памет, което в случая с Анита би било благословия.