Отвъд зимата [bg]

Ричард им раздаде еднократни ръкавици с указанието да не докосват лексуса без тях. Премести колата до субаруто и веднага преряза телта от ключалката с клещи. Катрин Браун лежеше там поне от две или три денонощия, но не беше претърпяла почти никаква промяна и сякаш спеше под килима. На пипане беше ледена, ала не изглеждаше толкова вцепенена, както когато Евелин се бе опитала да я помръдне в Бруклин. От Ричард се изтръгна ридание, като я видя — на бистрата снежна светлина тази млада жена, сгушена като дете, имаше същия трагичен и уязвим вид като Биби. Затвори очи, вдишвайки с пълна уста ледения въздух, за да се отърси от безмилостната жарава на паметта, и си заповяда да се върне в настоящето. Не беше Биби, неговото обожавано момиченце, беше Катрин Браун, една непозната жена. Докато Евелин наблюдаваше сцената и шепнеше вцепенена молитви на висок глас, Ричард и Лусия се заловиха да извадят тялото от багажника, което се оказа по-тежко, отколкото когато е била жива поради внезапно настъпилата смърт. Най-сетне успяха да обърнат Катрин и видяха лицето й за пръв път. Очите й бяха отворени. Бяха кръгли и сини, очи на кукла.

— Върви в къщата, Евелин. По-добре да не гледаш това — й нареди Лусия, ала заковано на мястото си, момичето не я послуша.

Катрин беше слаба и дребна на ръст, с къса коса с шоколадов цвят и вид на тийнейджърка, облечена в екип за йога. Имаше черна дупка в средата на челото, толкова отчетлива, сякаш бе нарисувана, и малко съсирена кръв по бузата и врата. Гледаха я една-две минути с безкрайна жалост, мъчейки се да си представят каква ли е била като жива. Дори сгърчена като сега, излъчваше грациозност като почиваща си балерина.

Лусия я хвана за краката на височината на коленете, а Ричард за подмишниците, вдигнаха я и с големи мъки успяха да я наместят в багажника, покриха я със същия килим, а отгоре сложиха брезент. С подобен багаж никой не би се усъмнил.

— Починала е от изстрел с малокалибрен пистолет — каза Лусия. — Куршумът е заседнал в черепа, не се вижда дупка, откъдето да е излязъл. Умряла е мигновено. Убиецът е добър стрелец.

Все още в плен на вълнението пред живия спомен от оня миг преди повече от двайсет години, когато бе изгубил своята Биби, Ричард плачеше, без да усеща сълзите, които замръзваха по бузите му.