![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Изтрива сълзите си с ръкава на блузата.
— Мисля си — продължава тя, — имам предвид… представи си, че Виула е направила нещо, нещо глупаво. Знаеш ли, гаджето й Сергей, с когото се раздели, може да е престъпник, знам, че е работил като охранител.
— Пени…
— Просто казвам, Виула, тя е толкова… може би е направила нещо нередно.
— Не — шепне Бьорн.
— Какво не, та ние не знаем нищо, излишно е да ме успокояваш.
— Трябва да…
— Този… мъжът, който ни преследва… може би иска само да говори с нас. Знам, че не е така, просто искам да кажа, че… не знам какво искам да кажа.
— Пени — сериозно подхваща Бьорн. — Вината за всичко, което се случи, е моя.
Той я гледа със зачервени очи. Лицето му пламти.
— Какво каза? Какви ги приказваш сега? — тихо пита тя.
Той преглъща бавно и започва да обяснява:
— Направих нещо ужасно глупаво, Пени.
— Какво си направил?
— Снимката — отвръща той. — Всичко е заради снимката.
— Каква снимка? Онази на Палмкруна и Рафаел Гуиди?
— Да, свързах се с Палмкруна — откровено споделя Бьорн. — Казах му за снимката и му поисках пари, но…
— Не — шепне тя ядосано.
Пенелопе го гледа и се отдръпва, отстъпва заднешком, събаря нощното шкафче с чашата вода и радиобудилника.
— Пени…
— Не, млъкни — прекъсва го тя, почти крещейки. — Всъщност не разбирам. Какво казваш? Какво, по дяволите, казваш? Не си могъл… не е възможно… Нима си изгубил ума си, изнудвал си Палмкруна за пари? Нима си използвал…
— Чуй за малко! Съжалих, беше грешка, знам, снимката е у него, изпратих му я.
Настъпва тишина. Пенелопе се опитва да разбере казаното. Мислите се въртят в безпорядък в главата й. Мъчи се да разбере това, което Бьорн току-що бе признал.
— Това е моя снимка — бавно казва тя, като полага усилие да събере мислите си. — Може би е важна снимка. Получих я поверително, навярно някой знае нещо…
— Просто не исках да продавам яхтата — шепне той, готов да се разплаче.
— И все пак не разбирам… Изпратил си снимката на Палмкруна?
— Бях принуден, Пени, разбрах, че съм сгрешил… бях принуден да му я дам.
— Но… тя трябва да е у мен. Не разбираш ли? Представи си, че този, който я е изпратил, ми се обади и си я поиска обратно. Касае се за сериозни неща, шведски оръжеен износ. Не става въпрос за твоите пари, не става въпрос за нас, това не е шега работа, Бьорн.
Пенелопе го гледа отчаяно и гласът й става все по-остър, когато повишава тон:
— Става въпрос за хора, за живота им. Разочарована съм — с тежка въздишка казва тя. — Адски съм ти ядосана, ще ми се да те ударя, не издържам повече.
— Но, Пени, аз не знаех — оправдава се той. — Как бих могъл да зная? Каза ми само, че е компрометираща за Палмкруна, не каза, че…
— Какво значение има — прекъсва го тя.
— Просто смятах, че…
— Млъкни! — изкрещява тя. — Не искам да слушам увъртанията ти, ти си изнудвач, малък алчен изнудвач, аз не те познавам и ти не ме познаваш.
Тя спира, известно време стоят един срещу друг. Чува се чайка да крещи над водата, други й пригласят в жално ехо.
— Трябва да продължим — едва промълвява Бьорн.
Пенелопе кимва и в следващия миг чува как външната врата се отваря. Без да разменят погледи, те се дръпват назад, в спалнята. Чуват някой да влиза, стъпка след стъпка. Бьорн се опитва да отвори вратата на верандата, но тя е заключена. Пенелопе вдига кукичките на прозорците с треперещи ръце, но е прекалено късно да бягат.
51.
Този, който спечели
Пенелопе си поема дъх. Един мъж застава на вратата на спалнята. Бьорн търси нещо, с което да се отбранява.
— Кои сте вие? — пита непознатият с дрезгав глас.
Пенелопе разбира, че това не е преследвачът им, а сигурно собственикът на къщата. Той е нисък, широкоплещест и леко тантурест. Лицето му е някак познато, сякаш се знаят от години.
— Наркомани? — пита с интерес.
Изведнъж тя се досеща кой е той. Влезли са с взлом в дома на Осиан Валенберг. Телевизионният водещ — любимецът на народа преди десетина години. В развлекателното телевизионно шоу през уикенда: „Златен петък“, „По стените“, „Лъвска вечер“. Правеше състезания, раздаваше награди за остроумни отговори, канеше гости. Всеки „Златен петък“ завършваше по един и същ начин — Осиан вдигаше в прегръдка своя гост. Усмихнат, с почервеняло лице. Пенелопе си спомня как като дете го беше видяла да вдига майка Тереза. Крехката възрастна жена беше изпаднала в ужас. Осиан Валенберг беше известен със златната си коса, с екстравагантните си дрехи, но също и с изисканото си коварство.