Дяволската стъпка [bg]

„Законът за непредвидените последици“ — Ошима се усмихна, като си спомни за този израз. Операцията на ОБН отпреди година бе опит да се докаже, че в Текуно работи голям наркопреработвателен център. Бяха събрали косвени улики, а и сателитното наблюдение не бе отишло по-далеч. Трябваше им доказателство. Да, но двата хеликоптера бяха свалени малко след като пресякоха границата на Текуно и обществената реакция в цяло Мексико допринесе до голяма степен за излизането на президента Фолс с декларация за ненамеса във вътрешните работи на южната съседка. Янките се месят във вътрешната политика на суверенна държава? Какво нахалство, как смеят!

Снимките с полуизгорелите отломки на машините и овъглените трупове на екипажите се бяха оказали неповторим пропаганден инструмент.

По ирония на съдбата злополучната операция на ОБН бе допринесла за защитата на невероятно огромния мексикански наркобизнес и процъфтяващата контрабанда. И в частност на дейността в щата Текуно. Губернатор Диего Куинтана се бе скъсал от смях, когато прочете заповед FA/128 на Съвета за национална сигурност на президента. „Та те си връзват ръцете — бе казал тогава той. — Знаят го много добре и въпреки това не могат да направят нищо.“

Официалната версия бе, че всички членове на ударната група са загинали в пламъците. Обаче бяха върнали пет трупа. Останалите бяха използвани като повод за пазарлък. Щели да бъдат върнати „след известно време“, трябвало да се спазва известен ред. А неофициалният подтекст бе, че ако Съединените щати се държат прилично, на всеки шест месеца ще им връщат по един човек. Иранците бяха показали нагледно на света докъде могат да злоупотребяват с търпението им.

Правителството прие тази сделка. Хората бяха мъртви, операцията поначало не е бивало да се провежда. Подобряването на американо-мексиканските отношения бе задача от първостепенна важност.

Седмината оцелели бяха предадени на Ошима да ги използва както намери за добре. Само да гледа да не избягат. Те бяха мъртви и трябваше да си останат мъртви.

Да се поддържа дисциплината сред наемниците в Дяволската стъпка бе проблем. И пленниците бяха използвани като пример. За тяхната смърт още продължаваха да говорят. Първият пленник бе изгорен жив, тикнат в метална клетка, пред очите на целия гарнизон. Изгарянето бе станало през нощта и се превърна в истинско шоу. Клетката бавно се нажежи до бяло, а съществото вътре подскачаше и пищеше.

След това дисциплината рязко скочи нагоре.

Следващият пленник бе гилотиниран. Французите бяха владели Мексико за малко и около ешафода бе устроен цял театър. Спомените от онази нощ бяха още пресни. Третият човек бе обесен, набит на кол и разчекнат по ритуален начин. Това дойде малко в повече и на някои от най-закоравелите наемници в гарнизона. Четвъртият бе премазан с танк. Петия го бяха вързали за дулото на едно оръдие и бяха изстреляли халосен заряд. Парчета от него се налепиха по стената на каньона отсреща.