Дяволската стъпка [bg]

— Преди около седмица скачах с него — отговори спокойно Фицдуейн. — Седем скока със седем различни парашута и седем пъти от седемдесет и пет метра. Аз също исках да проверя как е.

— Първия път май винаги е най-трудно, полковник — бавно каза Лонсдейл. — Е, като те гледам, нищо ти няма, така че давай нататък.

— За това, кое къде е на платото, разполагаме със сателитни снимки и с други източници на информация — продължи Фицдуейн. — Не бива да забравяме, че става въпрос за стотици хиляди квадратни километри доста негостоприемен терен. На теория те патрулират по него, но на практика това означава, че главното им внимание е съсредоточено върху нефтопреработвателните съоръжения и петролопроводите, като само от време на време правят по някой оглед с хеликоптер на останалата част. И откровено казано, какво друго могат да сторят? А и за какво им е?

Лонсдейл се бе облегнал назад с притворени очи. Мъчеше се да си изгради собствен модел на плана на Фицдуейн. Фактът, че няма да използват хеликоптери, отначало го стресна, но сега вече започваше да разбира нещата. Това, че вече бе тренирал с гънтракове и с рейнджърите в Ирландия, бе много полезно. Участваше и в скокове с отваряне на парашута на малки височини.

Устройството за спускане на техника с парашут при свръхмалки височини бе необикновено, ако не си свикнал с него, но даваше резултати. Спускането ставаше от товарен самолет С 130. Пилотите намаляваха скоростта почти до 190 километра в час и се спускаха ниско над земята, все едно че се готвят да кацат. След това, точно на уреченото място, навън се отваряше парашут, който, пълнейки се с въздух, издърпваше качения на палет гънтрак — или друга техника — през задната рампа на самолета.