Дяволската стъпка [bg]

— Сутрин обичам да бягам из Арлингтънското гробище — каза той. — Един човек, чийто апартамент използваме за временен оперативен център, Грант Леймър, предложи да побягам още малко — докато стигна до Форт Майър. Там се срещнах с един друг човек — генерал Фрамптън.

— Председателят на обединените началник-щабове? — попита недоверчиво Лонсдейл.

— Нещо такова — отвърна небрежно Фицдуейн. — Та този генерал ми каза, че разговорът ми с него бил съвсем неофициален, но че би могъл да ме свърже с някои хора, които неочаквано се били уволнили от американските въоръжени сили и сега търсели работа в цивилния живот. Увери ме, че щели да обмислят всяко, дори и краткосрочно предложение. Накрая добави, че в бъдеще се надява отново да ги убеди да постъпят в армията.

— Кои са тези хора? — заинтригува се Лонсдейл. — Може да ги познавам.

Фицдуейн му разкри имената им.

— Мамка му! — възкликна Лонсдейл, скочи на крака и извика: — Че това са мои хора!

Ехото се затъркаля по склоновете на долината.

— Не мисля, че е съвпадение — каза меко Фицдуейн. — И моля те, не крещи така, че ще разтревожиш змиите.

Лонсдейл се усмихна:

— На тях от тоя вик не им пука. Те са аризонки, от сто години са свикнали с бойните викове на индианци и каубои.

Фицдуейн огледа долината. Някой ден, със или без змии, цялото това място ще бъде застроено. Докато идваха насам с колата на Ал, той бе забелязал табелите на няколко агенции за недвижими имоти, забити из буренака. Местността бе твърде красива, за да не се опитат да я осерат.

Лонсдейл улови погледа му и разбра какво му е в ума.

— Да-а — въздъхна той, — тъй ще стане.

След кратка пауза сержантът отново се върна на темата.

— Ти, аз и още шестима от Делта. Това прави осем.

— Чифуне Танабу и Ога — отвърна Фицдуейн. — Отдавна са по следите на Рейко Ошима и им се иска да приключат с нея веднъж завинаги. Помниш Чифуне от Япония, нали? Освен това си се виждал и с Ога. Бивш десантчик. И двамата са много добри стрелци.

Лонсдейл си спомни как се смая, когато разбра, че агентът от специалните служби, с когото щеше да работи, е нещо толкова ефирно, женствено и красиво като Чифуне. Изглеждаше тъй мила, че и муха като че ли не би могла да убие. Външният й вид обаче бе адски заблуждаващ. Беше безжалостно точен стрелец и студена като лед в сражение. Страшна дама!

— Чифуне е добра — каза той. — Колкото до Ога…

— Аз познавам Ога — прекъсна го Фицдуейн.

— Остават още петима — пресметна Лонсдейл.

— Британците дават трима — продължи ирландецът. — Спецсилите им имат сметки за уреждане с Яибо. После идва един мъж на име Шенли, с когото се запознах и който ще ти хареса. Остава още един, цивилен, но бивш капитан от десантни войски. Капитан Дана Фелтън иска да заеме това място и може би й се полага. Тези хора й отнеха приятелката. Освен това има двама ирландски рейнджъри, Грейди и Харти, които познават гънтраковете отлично. Така че имаме, както се изразяваме в Ирландия, удобно мнозинство. Трудно ще бъде да се вземе окончателно решение.