![Дяволската стъпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/1/dyavolskata-stpka-bg-download.jpg)
Дяволската стъпка [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-657-7
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската стъпка [bg]». Краткое содержание книги:
Лонсдейл кимна:
— Джеронимо Грейди е страхотен водач. Но знаеш ли, един от онези от Делта ме накара да се замисля.
— Кой по-точно? — попита Фицдуейн.
— Калвин Уелбърн — отвърна полицейският началник. — Нисичко и дребно чернокожо момче с маниакално чувство за хумор и никакви нерви. Много готин пич, мисли в три измерения.
— Каква му е специалността?
Устните на американеца се разтегнаха в усмивка.
— Както знаеш, полковник, Делта може да ходи по вода. Калвин прави още едно нещо.
— Изплюй камъчето, де!
— Той може и да лети.
Седнаха да обмислят по-дребните подробности. От време на време някъде като че ли отдалеч се включваше полицейското радио на Лонсдейл. Той бе на двадесет и четири часово дежурство, но иначе работното му време бе плаващо. Главният проблем, който двамата дежурни полицаи обсъждаха по радиото, в повечето случаи бе къде да седнат да обядват заедно.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се Лий Кокрейн от Вашингтон.
— Има новини, Хюго — каза той с уморен, но сериозен глас. — Няма да е зле да дойдеш насам, и то по-бързичко.
— Не можеш ли да ми ги съобщиш по телефона?
— Не — отвърна твърдо Кокрейн. Гласът му отново прозвуча напрегнато и изтощено. — Доста сериозна бъркотия се оформя. Така че действай по-бързо, Хюго.
— Разбрано — отвърна Фицдуейн и затвори.
Излязъл на верандата, той завари Лонсдейл да слуша радиото, напрегнато наведен. В момента, в който Фицдуейн пристъпи навън, той се изправи.
— Хайде, Хюго! Да вървим! — изрече задъхано, сякаш бе тичал.
Фицдуейн го изгледа слисано.
— Трябва да се връщам във Вашингтон, нещо е станало.
— Няма какво да се връщаш във Вашингтон, за да ти трият сол на главата! — изсъска Ал злобно, закопчавайки колана и закачайки радиото на него. — Ограбили са шибаната банка! Носиш ли си нещо?
Фицдуейн кимна, опитвайки се да потисне усмивката си.
— Мислех си, че в Медора нищо не се случва.
— Нищо не се случваше, докато не се появи, Хюго! — парира той. — Хайде, давай!
Ал затрополи надолу по стълбите, плътно следван от Фицдуейн.
— Какво ще правим сега? — попита го той в движение.
— Ще се опитаме да им отрежем пътя за бягство — отвърна Лонсдейл, скачайки в колата си. — Четирима са, в джип. И са тръгнали насам. Има доста места за криене. Това е голяма страна.
— Въоръжени ли са?
Лонсдейл подкара колата стремително, стряскайки змиите по пътя си.
— Разбира се! — отвърна раздразнено той. — Не знам как обират банки в Ирландия, ама тук сме в Съединените щати! Мамка му! Виждал ли си американец без пищов? Правото да го носи му е записано в конституцията. Дотук имаме един убит пазач и един служител, който май не е много добре.
— С какъв вид оръжие са? — попита Фицдуейн.
— Автомати, пушки и без съмнение някой и друг пищов — отвърна Лонсдейл. После се усмихна: — И доколкото разбрах, с удоволствие ги използвали.
— Страхотно! — изкоментира Фицдуейн. — Само не забравяй да им кажеш, че съм турист.
12.
Катлийн не бе очаквала никакво насилие. Знаеше, разбира се, че такава възможност винаги съществува, но според нея бе твърде далечна.
Северна Каролина не бе военна зона. Извън зоните с висока престъпност, Съединените щати бяха относително спокойна страна. Тя просто си отпочиваше, приятно отпускайки се в топлината на безоблачния ден. Депресията й се стопи. Почувства се разнежена и отзивчива и точно в това състояние на духа качи наперената сержантка, стопирала я по пътя обратно към Форт Браг. След това спря до една японска туристка, която започна да й обяснява, че се е изгубила…
Внезапният удар я разтърси жестоко. Както си бъбреше оживено с японката, сержантката изведнъж започна да бълва кръв върху Катлийн, а гърлото й зяпна като някаква гротескна уста, от която на тласъци бликаше кръв. Очите й бяха още живи, а тялото й умираше — тя го виждаше и изпитваше ужасен страх, но нищо не можеше да направи. Всичко трая само няколко секунди, но на Катлийн те се сториха дълги като многосериен филм на ужасите. После светлинката в очите й угасна, мускулите на лицето се отпуснаха и тя престана да бъде човек. Чак тогава Катлийн писна: