![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Капитан Пърлмътър!
— Да?
— А сега, моля ви, си идете.
Глава 35.
Докато чакаше пристигането на Карл Веспа, Грейс се зае да почиства и подрежда спалнята.
Макар и грижовен и предан съпруг и баща, Джак бе твърде разхвърлян. След някои опити за превъзпитание Грейс бе спряла да му натяква. В края на краищата щастливият съвместен живот неизбежно иска компромиси.
Тя отдавна се бе отказала да го отучва от навика му да струпва списания до леглото. След употреба хавлиената му кърпа никога не се връщаше на закачалката в банята. Същото се отнасяше и за всяка негова дреха. Ето и сега тениската му висеше наполовина навън от панера за пране като разстреляна при опит за бягство. Грейс я върна вътре. В по-ранния етап от живота си тя винаги бе имала резервирано отношение към мъжкия пол и никога не бе вярвала в любовта от пръв поглед — но когато срещна Джак, моментално усети привличане, нещо като присвиване в стомаха, и вътрешен глас й подсказа веднага, че това е мъжът, за когото ще се омъжи.
Крам седеше в кухнята с Емма и Макс. Емма беше забравила безпокойството си по начина, свойствен за децата — бързо и почти без последствия. Сега всички те, включително и Крам, ядяха панирани рибени хапки, пренебрегвайки гарнитурата от грах. Емма четеше стиховете си на Крам, който се оказа голям слушател. Смехът му не само изпълваше помещението, но и щеше да избие стъклата на прозореца. При такъв кикот човек или също прихва, или умира от страх.
До пристигането на Карл Веспа оставаше още време. На Грейс не й се мислеше за Джери Дънкан — за нейната смърт, за нейната бременност и за начина, по който тя гледаше Джак на проклетата снимка. Бе казала, че най-важното за нея е да си върне съпруга. И това беше вярно. Но предвид всичко случващо се може би ще й е важно да научи и истината.
С тази мисъл Грейс се спусна долу и седна пред компютъра, влезе в Google и написа „Джак Лосън“. Хиляда и двеста резултата. Прекалено много. Пък и повечето й бяха известни. После опита с „Шейн Олуърт“. Нищо. Интересно. След това мина на „Шийла Ламбърт“. Данни за някаква баскетболистка със същото име. Нищо интересно. След това взе да пробва комбинации.
Джак Лосън, Шейн Олуърт, Шийла Ламбърт и Джери Дънкан. Трябва да бяха свързани по някакъв друг начин. Опита само с малките имена, после само с фамилните. Никакъв значим резултат. Още продължаваше с комбинациите, когато телефонът иззвъня. Погледна кой е. Беше се изписало Кора. Вдигна слушалката.
— Здрасти.
— Здравей.
— Извинявай — каза Грейс.
— Да не ти пука. Гадинка.
Грейс се засмя.
— Имаш ли нужда от моята помощ? — попита Кора.
— Мисля, че да.
— Амбициозна си. Одобрявам. Добре, казвай докъде стигна.
Грейс избягна разни подробности. Вярваше на Кора, но все пак. В смисъл: ако самата тя беше закъсала, незабавно щеше да потърси Кора. Но тъй като децата й бяха в опасност… ами не беше сигурна. Но фактът, че бе имала пълно доверие в Кора, я изпълваше с чувство за изолация и самота.
— Значи проверяваш имената с търсачките? — попита Кора.
— Да.
— И не изскача нищо особено?
— Не. Я чакай…
— Какво?
Не, все пак няма нужда да казва на Кора повече от най-необходимото.
— А, нищо. Ще ти звънна по-късно.
— Добре. Гадинка.
Грейс се загледа в екрана. Усети пулса си. Беше променяла изписването на имената според възможното им различно звучене и след стотици резултати попадна на следното: „БЛОГ НА КРЕЙЗИДЕЙВИ“.
Грейс бегло знаеше, че тъй нареченият блог е нещо като дневник за публично достояние. На някои хора им правеше удоволствие да ги пишат, а на други — по кой знае какви странни причини — да ги четат.
Та изведнъж й се мярна: „… Джон Лосън на йониката и страхотният Шон Олуърт с китара…“
Джон можеше да бъде Джак. А „Шон“ беше доста близко до „Шейн“. Грейс кликна. Страницата беше дълга. Грейс върна и кликна „сасае“. Когато отиде пак на страницата, думите „Лосън“ и „Олуърт“ бяха подчертани. Тя слезе надолу и откри записано преди две години: