Само един поглед [bg]

Уморена на вид азиатка на четирийсет и нещо години надникна през вратата на вътрешната стая.

— Здравей, Скот.

— Здравей, Сали.

— Кой е с теб?

— Това е Грейс Лосън — отвърна той. — Тя ми помага.

— Приятно ми е — кимна й Сали. — Ще бъда при вас след секунда.

Грейс каза на децата, че могат да продължат с електронните игри.

След малко Сали Ли отвори пак вратата.

— Заповядайте.

Беше облечена в чиста хирургическа манта и обувки с високи токове. От горното й джобче се подаваше кутия „Марлборо“. Кабинетът й, доколкото това можеше да се нарече кабинет, сякаш беше пострадал от торнадо. Навсякъде имаше пръснати листа, падащи на каскади от бюрото и лавиците за книги по патология, същински водопади. Самото бюро беше метално и като че ли взето от стародавна училищна разпродажба. По него нямаше снимки, нито каквото и да било от личен характер, само пепелник с впечатляващи размери в центъра на всичко. Навсякъде се издигаха купчини списания, някои от които вече сринати, без да личи опит да бъдат отново подредени.

Сали Ли седна на стола зад бюрото и ги подкани:

— Разчистете два стола и седнете.

Грейс свали купчината на пода и седна, Дънкан също. Скръстила ръце, Сали Ли каза:

— Нали знаеш, Скот, не съм много по маниерите.

— Знам.

— Хубавото е, че пациентите ми никога не се оплакват — добави тя със смях, който никой друг не подхвана. — Сега, общо взето, виждате защо не ме канят на романтични срещи. — Междувременно си сложи очила за четене и започна да прелиства папките пред себе си. — Но ви е известно вероятно как често пъти наглед различените хора добре знаят кое къде се намира… Я да видим сега… Къде ли… А, ето я!

И тя измъкна от купа жълтеникава папка.

— Тази ли е за аутопсията на сестра ми?

— Да — потвърди Сали Ли и плъзна към него папката, на която пишеше „Джери Дънкан“.

В нея имаше и снимки. Грейс бегло зърна една от тях с кафяв скелет, сложен на маса. Обърна глава, за да не наднича.

Сали Ли метна крака на бюрото, сплете пръсти зад тила си.

— Виж, Скот, да те занимавам ли колко е напреднала патоанатомията, или да карам направо?

— Карай направо.

— Когато е умряла, сестра ти е била бременна.

Тялото на Дънкан се сгърчи, сякаш го бе ударила с камшик. Грейс се вцепени.

— Трудно ми е да кажа — продължи Сали, — може би четвърти или пети месец.

— Не разбирам — отрони Скот. — Нали правиха аутопсия непосредствено след смъртта й?

Сали Ли кимна.

— Несъмнено.

— Но никой не ми каза…

— Защо да ти казват? Тогава ти си бил още ученик. Сигурно са го казали на родителите ти. А и бременността й е нямала нищо общо с причината за смъртта, която е настъпила вследствие на пожар в спалнята. И да са разбрали за бременността й, може да са сметнали, че това не е важно.