Само един поглед [bg]

Дънкан се доближи плътно до нея.

— Чуйте ме, госпожо Олуърт. И ме чуйте внимателно. Сестра ми е мъртва. Няма и следа от вашия син, където и да е. Този мъж — и той тикна пръст в Джак на снимката — е Джак Лосън, съпруг на стоящата тук Грейс Лосън. Той също изчезна. А тази жена — този път показалецът му се спря на червенокосото момиче с леко раздалечени очи — се казва Шийла Ламбърт. Няма и помен от нея поне от десет години.

— Нямам нищо общо — продължи да упорства госпожа Олуърт.

— Петима са на фотографията. Успяхме да идентифицираме четирима от тях. Всички те са изчезнали. За една знаем, че е мъртва. Предполагаме, че и останалите.

— Казах ви: Шейн е…

— Лъжете, госпожо Олуърт. Вашият син е завършил Върмонтския университет. Както и Джак Лосън и Шийла Ламбърт. Те по всяка вероятност са били приятели. Вашият син е имал връзка със сестра ми — и двамата знаем това. Така че какво се е случило с тях? Къде е синът ви?

Грейс сложи ръка върху неговата. Госпожа Олуърт сега гледаше към площадката, където си играеха двете деца. Долната й устна затрепери. Кожата на лицето й беше станала пепелява. По страните й потекоха сълзи. Изглеждаше като изпаднала в транс. Грейс каза меко:

— Госпожо Олуърт…

— Аз съм стара жена.

Грейс изчака.

— Нямам какво да ви казвам бе, хора.

Грейс продължи:

— Мъча се да намеря съпруга си.

Госпожа Олуърт стоеше все така загледана в детската площадка.

— Опитвам се да намеря баща им.

— Шейн е добро момче. Помага на хората.

— Какво се е случило с него? — настоя Грейс.

— Оставете ме на мира.

Грейс се опита да срещне погледа на старицата, но очите й я гледаха невиждащо.

— Неговата сестра — Грейс посочи Дънкан, — моят съпруг, вашият син. Което им се е случило, засяга всички ни. Искаме да си помогнем взаимно.

Но старицата поклати глава и им обърна гръб:

— Синът ми не се нуждае от вашата помощ. А сега си вървете. Моля ви! — влезе си и затвори вратата.