Само един поглед [bg]

Рок банда. Това можеше ли да е снимка на рок банда?

Тя потърси в сайта на Крейзи Дейви някакъв телефонен номер, но откри само имейл. В него бързо написа: „Имам нужда от вашата помощ. Става дума за много важен въпрос относно «Оллоу» — рок бандата от студентските ви години. Моля, обадете се.“

После написа телефонния си номер и кликна „изпрати“.

Какво означаваше всичко това? Опита се да сглоби откъслечната информация, но нищо не излизаше. След няколко минути се чу шум на кола по алеята. Грейс погледна през прозореца. Карл Веспа беше пристигнал.

Сега той беше с нов шофьор — един мамутоподобен здравеняк с къса подстрижка и мрачна физиономия, който не изглеждаше и наполовина страховит като Крам.

Грейс запази блога и отиде да отвори. Веспа влезе, без да поздрави. Спретнат както винаги, с блейзър, сякаш шит от богове, в останалото той проявяваше странна немарливост. Косата му винаги изглеждаше неподдържана, това си беше част от стила му, но има разлика между разрошена и запусната. Неговата си беше направо второто. Очите му бяха зачервени, а бръчките покрай устата му сякаш бяха станали по-дълбоки.

— Какво става?

— Къде бихме могли да говорим на спокойствие? — попита Веспа.

— Децата са в кухнята с Крам. Да отидем във всекидневната?

Той кимна. Откъм кухнята се чу как Макс се залива от смях. Веспа се спря.

— Синът ти е на шест години, нали?

— Да.

Веспа се усмихна. Грейс не знаеше какво си мисли той, но тази усмивка накара сърцето й да се свие. Той продължи:

— Когато Райън беше на същата възраст, обичаше да играе с бейзболни карти.

— Макс играе на Ю-ги-о.

— Ю-ги-о?

Тя поклати глава — не би могла да му обясни.

Лицето му се озари от спомена. Грейс се опита да му се усмихне колкото се може по-бодро, но тъгата надделя. Веспа посърна.

— Ще го пуснат условно.

Грейс не каза нищо.

— Уейд Лерю. Утре излиза — добави той.

— Ох!

— Какво ще кажеш?

— Той прекара в затвора петнайсет години.

— Умряха осемнайсет души.

Не й се искаше да води такъв разговор с него. Не от числото осемнайсет го болеше, а от едно. Откъм кухнята отново долетя смехът на Макс. Звукът сякаш взриви всекидневната. Веспа запази безизразен вид, но Грейс долови вътрешното му чувство. Раздразнение. Дори без да го изразява с думи, тя го знаеше: ако това се беше случило с Макс или Емма. Грейс така ли щеше да проявява здрав разум, така ли щеше да е все опрощаваща?

— Помниш ли охранителя Гордън Маккензи? — попита Веспа.

Грейс кимна. Маккензи се беше проявил като герой онази нощ, като бе намерил начин да отвори два заключени аварийни изхода.

— Той умря преди няколко седмици. Мозъчен тумор.