![Така го правят в Чикаго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/5/taka-go-pravyat-v-chikago-bg-download.jpg)
Така го правят в Чикаго [bg]
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-194-0
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Така го правят в Чикаго [bg]». Краткое содержание книги:
„Майкъл Харви е за Чикаго онова, което е Елмор Ленард за Детройт, а Реймънд Чандлър — за Лос Анджелис.“ — Ню Йорк Таймс
— Знаеш, че нямаме.
— Тогава се разкарайте.
Нов смях. Ръката с фаса видимо трепереше.
Родригес се стрелна напред, смъкна Полард от калника и навря дулото на пистолета си в гръкляна му.
— Може би сме от онези ченгета, на които не им трябват заповеди — просъска той. — Може би изобщо не ни трябват ДНК проби.
Полард направи опит да се обърне, но пистолетът му пречеше. Очите му отново се извъртяха към мен. Аз избегнах погледа му и си спомних Никол.
— Хайде, давай! — изграчи Полард. — Направи ми тази услуга! А после ще им паднеш в ръчичките!
Пистолетът трепна. Изпитах чувството, че ако не направя нещо, Родригес наистина ще натисне спусъка. Помислих си го и го повярвах.
— За кого говориш? — попитах. — Кой има власт над теб?
Полард примигна, сякаш ме виждаше за пръв път.
— Нека отгатна — промълви той. — Показал ти е рисунките си, нали? И изрезката от „Сън Таймс“. Обяснил ти е всичко, логично и последователно, а? Е, това не е моя грешка. Те би трябвало да се досетят.
— Все още ли разговаряш с Грайм? — попита Родригес.
— Виждам го всеки път, когато запаля лампата. А ти?
Детективът свали пистолета и го пусна.
— Да си вървим — промърмори той и бързо се отдалечи.
Полард седна на предния капак. Запалих колата и потеглих. Той не беше помръднал.
— Все още не знаем всичко — промълви Родригес.
— Майтап ли си правиш, човече? Не знаем дори половината. Сигурен съм.
— Спри.
Отбих встрани и изключих светлините. Зачакахме. Двигателят изстиваше с тихо пропукване.
— По всичко личи, че това е единственият път за обратно. — Гласът на Родригес прозвуча напрегнато и някак несигурно. — Ще го изчакаме да мине и отново ще тръгнем след него.
— Защо?
— Спомена за някакви „те“. Кого имаше предвид според теб?
Струваше ми се, че знам за кого говореше Полард. Съдейки по умствените способности на Родригес, той също се досещаше.
— Убиецът на Никол е влязъл по някакъв начин в лабораторията — рекох. — Ако е бил Полард, няма начин да го е извършил сам. Имал е нужда от съучастник.
— Вътрешен човек в полицията?
— Една от възможностите.
— Има и други — кимна Родригес.
В същия момент зад нас проблеснаха фарове. Полард мина покрай нас, помаха с ръка и изчезна в мрака.
— Знаеш ли какво си мисля? — попитах.
— Какво?
— Трябва ни друга кола.
— Аха.
— А после какво?
— Ще претърсим къщата му — процеди Родригес.
— За ДНК?
— Зарежи ДНК-то! Той го е извършил. А ние трябва да разберем кой още се крие в главата му.
52
Два часа по-късно сменихме моята кола с черния джип на Родригес. Не толкова анонимен, колкото олдсмобил, модел 93-та, но в крайна сметка ние вече не проследявахме, а просто прониквахме с взлом.
— Готов ли си? — попитах.
Родригес кимна.
Бяхме спрели срещу Портидж Парк на ъгъла с пресечката, на която живееше Полард. В къщата не светеше, колата му не беше отпред. Тоя тип обикновено не бързаше да се прибира. По моите изчисления разполагахме най-малко с един час, за да поогледаме. Винс беше малко напрегнат.
— Вземи си пищова, но остави значката — казах аз. — Ще влезем през задната врата. Ключалката няма да ми отнеме повече от трийсет секунди. Първо ще проверим дали къщата е празна, а после ще огледаме стаите една по една. Двамата заедно, отзад напред.
Хвърлих му последен поглед и добавих:
— Налага се да прекрачим чертата, Винс.
— Знам.
— Мога да го свърша и сам.
— Да вървим.
Заобиколихме къщата и спряхме пред задната врата. Беше дървена, с евтина ключалка. Двайсет секунди по-късно бяхме вътре. През прозореца проникваше светлината от уличните лампи. Кухнята беше подредена и безупречно чиста. Родригес беше пръв с пистолет в ръка. Всекидневната също беше празна. Без канапе, без телевизор. Голямо кожено кресло с подвижна облегалка, обърнато към прозореца. Обикновен дървен стол до него. Приближих устни до ухото на Винс:
— Тоя май не си пада много-много по обзавеждането, а?
Родригес сви рамене и посочи малкия коридор насреща. В него имаше три врати. Двете бяха отворени, разкривайки тъмната вътрешност на стаите зад тях. Третата беше затворена. Под нея се процеждаше тънка ивица светлина. Заехме позиции от двете й страни. Влязох пръв с пистолет в ръка, дишайки спокойно. Отскочих наляво, оглеждайки дясната част на стаята. Родригес мина вдясно, оставяйки достатъчно пространство за стрелба.