Богове на измамата [bg]

— Боже мой, защо трябва да внимавам? — Тя пусна ръката му. — Те са чудесни хора. Искат да помогнат на нещастните мюсюлмански момчета и момичета. А и нали един от тях дойде да те спаси в събота в Мутах. Какво толкова може да им има?

— С тези хора никога не знаеш. Те са фундаменталисти. Не обичат много Америка.

— Още по-основателна причина да работя с тях! За да видят, че не всички сме вманиачени убийци — че не виждаме терористи във всяка джамия, за бога! Нека да не спорим точно сега, Роджър, моля те.

Той се вгледа в лицето й. Мъчеше се да реши какво да прави. Бялата й кожа беше поруменяла от вълнение. Нямаше да го чуе. Ако й кажеше още нещо, само щеше да я постави в по-голяма опасност. Най-добрата й защита беше да не знае нищо. Никой, прекарал известно време с нея, не би се съмнявал в искреността й. Той хвана ръката й и я стисна силно.

— Просто бъди внимателна, скъпа — рече Ферис. — Ще се върна веднага щом мога.

Тя го целуна по бузата.

— Все това казваш. „Бъди внимателна, скъпа“. Но ти си този, който трябва да внимава, Роджър. Ти си този, който познава истинските ненормалници и убийци. Не аз.

— Може би си права — тихо отвърна Ферис.

— Е, винаги можеш да се хванеш на работа при мен, когато се върнеш. Можеш да приготвяш обяда на малките бежанци, които идват от Ирак. Как ти се струва?

— Прекрасно. Може и да приема исляма. Да стана и аз буден брат.

Тя дойде с него в апартамента му и остана, докато той си опаковаше багажа. Накара му се, че взима мръсни ризи и бельо, защото не се беше изпрал. Кола на посолството чакаше долу и на път към летището той я остави у тях. По време на дългото пътуване към Вашингтон си я представяше сред левантинското небитие на апартамента й, скрита от света, който сякаш се затваряше около него.