![Богове на измамата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/7/bogove-na-izmamata-bg-download.jpg)
Богове на измамата [bg]
- Автор: Игнатиус Дэвид
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-952-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Богове на измамата [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би. Не мисля, че щяха да ти направят нещо. Как ти е главата?
— Боли.
— Ужасно съжалявам. — Тя се наведе и залепи целувка на челото му. — Беше прав. Не биваше да ходим в Мутах. Градът е прекалено малък и хората — прекалено гневни. Аз съм виновна. Ще ми простиш ли?
Ферис кимна. Всички парченца от Алис като че ли се бяха събрали в едно цяло. Тя, изглежда, беше от онези рядко срещани хора, които държат на ценностите си ясно и категорично.
— Твоят приятел Хиджази ми хареса — рече Ферис. — Спаси ми живота. Откъде го познаваш все пак?
— Както ти казах, групата му ни помага. В нея влизат професионалисти от цяла Йордания. Много са религиозни, но и много готини. Повечето от тях не биха убили и муха. Имат малка група, която редовно работи с нас в Аман. Двама лекари, адвокат и архитект. Всичките са много симпатични.
Ферис спря да се усмихва, стоеше неподвижно. Чуваше как сърцето му бие.
— Сериозно? Архитект? Него какво го интересува училището?
— Не знам. Но архитектът е от най-приятните. Висок, доста мълчалив, но много мил. Има готин белег на челото от многото молитви. Предложи доброволно да направи няколко проекта за новото училище, което искаме да построим.
Ферис извърна поглед и затвори очи. Пак му причерня.
— Как се казва този архитект?
— Забравих. Но е много симпатичен човек. Чакай, сетих се. Казва се Садики, като „приятел“ на арабски. Омар Садики. Симпатяга. Всичките са симпатяги. А и господ ми е свидетел, че имаме нужда от помощ.
Ферис замръзна, все още стискаше здраво очи. Почувства се така, сякаш нещо в центъра на тялото му изведнъж се срина. Беше я изложил на опасност; беше я изцапал с отровата от работата си. Взе ръката й. Не можеше да я погледне. Трябваше бързо да измисли какво да прави, как по-добре да я защити — и в същия този миг реши, че не бива да прави нищо. Ако кажеше нещо — ако я тласнеше в някоя посока, — можеше да изложи на огромна опасност нея, Садики и всичко останало, което имаше значение за него.
— Хей, какво ти става? — попита тя. — Ръката ти е ледена. По-добре да те прибирам. Ти си в шок.
— Да — отвърна Ферис и отново се обърна към нея. — Наистина ми е малко студено. По-добре да тръгваме.
Потеглиха по Царския път. Слънцето вече залязваше и Ферис пусна парното. Алис си играеше с радиото. На Ферис му беше трудно да я погледне. Когато стигнаха в Аман, слънцето беше залязло.
23.
Аман/Вашингтон
През празниците пристигна спешно съобщение от главния инспекторат на ЦРУ — викаха Ферис незабавно в Централата, за да обсъдят „спорен въпрос“. В съобщението не се даваха повече подробности. Ферис изпрати спешно съобщение на Хофман в понеделник, молеше го да му се обади веднага щом отиде на работа. Трябваше да чака обаждането му седем часа. Прочете му съобщението и попита:
— За какво е това, Ед? Изглежда така, сякаш ме разследват.
— Така е — отвърна Хофман. — Току-що научих. Затова се забавих с обаждането. Трябваше да се срещна с разни хора.
— Какво съм направил? — Ферис първо си помисли, че е заради разходните сметки.
— Точно там е проблемът. Не знам и шпионите ми в офиса на главния инспектор не искат да ми кажат. Или не могат да ми кажат. Или може би не знаят, но се съмнявам.
— Можеш ли да го спреш? Не ми е точно до това сега. Ако ще запълваме прозореца ти на двайсет и втори декември, нямаме време за губене.
— Ще опитам. Но следователите са пълни кретени. Отделът за вътрешни разследвания е най-корумпираният полицейски отдел на света: ченгетата ги опандизват, кримките ги пускат на свобода, а междувременно следователите разследват, че някой си е хапнал понички без пари в „Севън — Илевън“. Това са то инспекторите. Доказват мъжеството си, като унищожават агенти. Съжалявам, но е истина.
— Но аз не съм направил нищо лошо. Поне не помня да съм правил. Направил ли съм нещо лошо?
— Боже, надявам се. Но не мога да си спомня нищо точно в момента.
— Не е смешно, Ед. На мен поне не ми е смешно. Какво да правя?
— Трябва да се прибереш. Пронто. Със следващия полет. Говори с тези хора и разбери за какво става дума. После ще измислим как да те измъкнем.
Ферис си помисли за Алис и за Омар Садики и стомахът му отново се сви на топка.
— Наистина не искам да напускам Аман точно сега. Точно се пекат нещата. Сега не е моментът да си тръгна.