Богове на измамата [bg]

24.

Вашингтон

Късно сутринта „Старбъкс“ беше почти празен. Единственият човек наблизо беше една студентка с щръкнала коса, която пишеше на лаптопа си и същевременно слушаше музика на него. Ферис седеше в тъмния ъгъл и ядеше огромна поничка с бананов крем и ядки с надеждата, че толкова много калории ще го накарат да се почувства по-добре. Хофман си поръча бадемово фрапучино и вече го сърбаше през дебелата сламка, когато седна до Ферис.

— Е, поне сега вече знам за какво става дума — рече Ферис. — За жена ми. Казах й веднъж за една гадория, която се случи в Санаа, докато разпитвахме затворник от Ал Кайда, и как не направих нищо, за да я спра, и накрая човекът почина. Сега го използва, за да ме притисне, защото искам развод. Колкото и де е невероятно, това е цялата работа.

— Впечатлен съм — рече Хофман и остави фрапучиното на масата. — Сигурно наистина те обича. Но това не променя факта, че здравата си нагазил в лайната.

— Нима искаш да кажеш, че взимат тези глупости на сериозно?

— За жалост, да. Шпионинът ми в Инспектората твърди, че информаторът им — чаровната ти жена вероятно — има здрав политически гръб. Приятели на високи постове с влияние в Белия дом. Така че, когато информаторът е подал сигнала, е трябвало да реагират незабавно. Моят човек каза, че случаят не е кой знае какво. Ако тръгнат да съдят всички хора, присъствали на гадни разпити, половината агенти ще изгорят. Но нямат избор, освен ако информаторът им не се откаже. Говорих с моя адвокат Марк Шийхан, между другото. Той има всички необходими правомощия и от Правния отдел смятат, че е добре да говориш с него. В интерес на истината, според мен от отдела искат работата да се потули, понеже мирише на гнило. Шийхан ще те приеме следобед, в пет или в шест. Забравих кога. Казах му, че ни трябваш спешно и не можем да губим време с правни простотии. Трябва да действаме.