Богове на измамата [bg]

— Никога не съм ходил във Фанюъл Хол. Да си вървим у дома и да се любим.

Алис се нацупи.

— Ако ме накараш да се приберем насила, можеш да забравиш за секса. И то не само тази вечер. Освен това имам едно писмо, което трябва да дам на един от учителите в Мутах. Помага на някои от учениците почасово. Бих толкова път, за да му го дам. Трябва да идем.

От тона й Ферис разбра, че няма да отстъпи. Качиха се в мицубишито и изминаха няколкото километра до Мутах. Алис пееше „Big Yellow Taxi“ — уцелваше почти всички ноти. Радваше се, че кара Ферис да навлезе по-дълбоко в нейния свят; а и може би усещаше, че се е оказала права за него. Ферис скри тревогата си, но оглеждаше внимателно всяка къща, когато влязоха в покрайнините на Мутах. Тук нямаше йордански специални сили; само няколко безполезни полицаи. Жените носеха забрадки; някои бяха дори напълно забулени. Мъжете бяха сурови на вид, като бедуини, и много от тях носеха дълги бради — пряко доказателство, че искат да живеят не в този свят, а в седми век.

— Не ми харесва атмосферата на това място — рече Ферис, като прекъсна Алис по средата на песента.

— Много си е хубава.

— Не знам. Определено се чувствам като натрапник тук.

— Аз не съм натрапничка. Трябва да предам писмо на един приятел, казва се Хиджази. Той е от една религиозна група. Ихуан ихсан или нещо подобно. Много ни помогна. Ако те притеснява, ще спрем само да му дам писмото и после си тръгваме. Така става ли?

Отбиха в центъра на града. Университетът беше на стотина метра.

— Господи, Алис. Този човек е от Ихуан ихсан. Това е много лошо.

— Наистина не знаеш какви ги говориш, Роджър. Изобщо не е лошо. Тъкмо обратното. Тези хора ни помагат много за нашите проекти. Изпращат учители и професионалисти. Работя с тях и още цял куп хора, които няма да харесаш, и нищо ми няма. Остани тук, в колата, веднага се връщам. — Ферис отново се възпротиви, че не се чувства удобно тук, но тя слезе от колата и тръгна по алеята, която водеше към университета.

Ферис изгаси двигателя и слезе да си вземе кафе от кафенето отпред. Чак когато отвори вратата на мицубишито, забеляза неколцина мъже от дясната си страна, седяха пред местната джамия. Извърнаха се като един, за да видят как Ферис прекосява площада. Имаха твърдия напрегнат поглед на хора, които учат, молят се и тренират заедно. По време на престоя си в Ирак Ферис беше виждал десетки подобни групи, събрани из уличките покрай пътищата. Интуицията, не друго, му подсказа, че ще си има неприятности.

— Алис! — провикна се той. — Ела. Трябва да тръгваме. Веднага!

Беше изчезнала от погледа му и или не можеше да го чуе, или не искаше да отговори. Викът му не можа да я върне, но съсредоточи вниманието на групата до джамията върху него. Сега вече бяха разбрали от гласа му, че е американец и че е разтревожен.