Богове на измамата [bg]

— Какво се е случило с тях? — попита Ферис, наполовина сам себе си, загледан в този вечен хоризонт. — Гърците, кръстоносците, римляните.

— Мъртви са — отвърна Алис. — Или поне така си мисля.

Ферис се усмихна и я прегърна.

— Исках да кажа, защо са изчезнали? Римляните строят, за да пребъде. Градовете им още са тук, две хиляди години по-късно. Владеели са всичко. И после са го изгубили. Къде са сбъркали?

Алис го погледна.

— Наистина ли искаш да говорим за това, Роджър? Защото не мисля, че отговорите ми ще ти харесат.

— Да, искам да знам какво мислиш.

— Добре, римляните са изчезнали, защото са допуснали грешки. Имали са лоши владетели. От Адриан до Комод са само шейсет години. Толкова са трябвали на Рим, за да стигне от величие до упадък. Ето колко бързо става. Така че помъдрей. — Тя го сръчка нежно в ребрата, но Ферис не беше готов да отстъпи.

— Стига, не е само това. Римляните са се размекнали. Станали са слаби. Римските легиони са изгубили дисциплината си и варварите са успели да ги победят. — Той стисна зъби. Не разбираше ли тя? Воинският морал беше най-добрата противоотрова срещу упадъка.

— Да, мой куцукащ любими. Размекнали са се и това е част от падението им. Но това е станало много по-късно. В началото на смъртоносната спирала било лошото ръководство. Когато започнал упадъкът, римляните още били суперсила — военна. Преторианската гвардия имала прекалено много, а не прекалено малко власт. Политическите институции са отслабнали. По-късно идва корупцията и разрухата. Рим е изгнил отвътре навън. Повярвай ми. Доста съм прочела извън задължителната литература.

Ферис я погледна. Тя клатеше глава заради това, че не можеше да я разбере. Конската опашка се полюшваше като конска грива. С какво го беше запленила толкова? Дали с това, че го дразнеше и му се присмиваше и говореше неща, противни на убежденията му? Че го обичаше достатъчно, за да му каже, че греши? Че знаеше неща, които той не знаеше, цели пластове преживявания, които забулваше под русите кичури и прекрасните лешникови очи? В този миг беше безкрайно ценна. Не му пукаше дали новите варвари ще унищожат и последния небостъргач в Америка, стига да пощадяха Алис.

— Обичам те — каза той.

— О, супер, той се призна за победен. — Тя го стисна за ръката и го дръпна да слизат от стената на замъка.