Богове на измамата [bg]
- Автор: Игнатиус Дэвид
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-952-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Богове на измамата [bg]». Краткое содержание книги:
Ферис се замисли за миг на фона на гъргоренето, с което Хофман пресушаваше фрапучиното си.
— Значи, ако информаторът оттегли обвинението си, Инспекторатът ще прекрати разследването? Това ли искаш да ми кажеш?
— Да, може би. Питай Шийхан. Него го бива точно за такива неща. Работата е там, че не могат да те съдят без свидетел. И ако няма кой да говори, те не разполагат с нищо. Искам да кажа, за бога, йеменците няма да проговорят. Те са убили човека. Жертвата също няма да проговори, защото е изключително умряла. И тогава с какво по-точно ще разполагат в края на краищата? Майната им! Не се коси. Това е обвинение без свидетели. Казвал ли си на някой друг за това, освен на жена си?
— Не. Приложих бележка към файла, в смисъл че човекът е починал след разпита. Явно това са намерили. Но не съм се впускал в никакви подробности. Дори не ти казах. Поне се надявам, че не съм.
— Няма начин — отвърна Хофман. — Ако си ми казал, е трябвало да те докладвам. А сега се раз карай оттук. Върви се виж с Шийхан. Един добър адвокат може да оправи всичко. Трябваш ми обратно в Аман. Часовникът тиктака.
Кантората на Марк Шийхан се намираше в лъскава сграда на Пенсилвания авеню. Все едно влизаш в друга вселена. Секретарката настани Ферис в чакалня, достойна да посрещне и кралска особа. Беше подранил — оказа се, че срещата била за шест, а не за пет, но това нямаше особено значение за Ферис. Имаха удобни кресла, лъскави списания и истински картини по стените, а не жалки репродукции, както в Управлението. С годините Шийхан се беше превърнал в ангел хранител за загазили оперативни агенти. Беше един от най-добрите криминални адвокати в града и си изкарваше добре прехраната, като представляваше корпоративни престъпници, които вероятно заслужаваха да идат в затвора. Но Шийхан беше бивш морски пехотинец и се разяряваше, когато виждаше добри ЦРУ агенти да бъдат преследвани от конгресни комисии, разни циркаджии адвокати и всички останали, на които им се искаше да ги тормозят. Затова представляваше оперативни агенти про боно. Ферис си отдъхна във временното убежище на адвокатската кантора. Секретарката му донесе кафе в порцеланова чашка и чинийка и после диетична кола и някакви бисквити; най-накрая го извика да се срещне с Шийхан.
Ферис внимателно разказа историята си. Описа каква е ролята на Гретхен в министерството на правосъдието и подозренията си, че също така е играла роля в определянето на политиката на министерството към разпитите. Разказа, без да спести нищо, за тридневните разпити в подземията на Санаа — за заплахите, инструментите, които бяха използвали, кървавия фонтан от главата, локвата кръв на пода. Обрисува го колкото можеше по-добре; не знаел, че щели да използват бухалка за крикет; не осъзнал колко сериозно бил ранен мъжът. Но основният факт беше неизбежен: мъжът беше изтезаван до смърт.
— Присъстваше ли друг американски гражданин, докато биеха затворника? — попита Шийхан. Когато Ферис каза, че е присъствал единствено той от службата на ЦРУ, адвокатът явно си отдъхна. Това означаваше, че единственият „свидетел“ на разположение — индиректно — беше Гретхен Ферис. И свидетелските й показания можеха да бъдат поставени под съмнение.
— Какво трябва да направя? — попита Ферис.
— Би било добре, ако жена ти си промени показанията. Например да се обади пак на човека, с когото е разговаряла, и да каже, че вече не е толкова сигурна. Това би улеснило нещата за всички, включително и за нея.
— Виж, знам какво иска. Иска да се откажа от развода. Но няма да го направя.
— Ясно — отвърна Шийхан. — Но може би има нещо, което тя не иска. Очевидно, че нямам за цел да ти давам съвет. Но понякога информаторът осъзнава, че не е в негов интерес да продължи.
— Не е в неин интерес — повтори Ферис. Това със сигурност беше понятие, което Гретхен разбираше.
Ферис изчака да стане девет вечерта и се обади в апартамента на Гретхен. Звънна й, застанал в алеята пред сградата. Когато вдигна, прекъсна връзката, качи се горе и позвъни на звънеца. Беше сложила веригата на вратата и отначало не искаше да го пусне. Ферис си помисли, че вътре може да има друг мъж, но не беше така — тя си оправяше грима.