Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Той не знае. — Жулиет отметна назад качулката на кафявото си наметало. — Мога ли да седна? Тичах от Кралския площад дотук и се уморих.
— Ама, разбира се! — Дантон я гледаше, докато тя се настаняваше в креслото. — Допускам, че Андреас не знае нищо за вашето посещение, иначе щеше да ви изпрати с някоя карета.
— Жан Марк не беше възхитен от решението ми да остана в Париж. На драго сърце би ме държал под ключ, докато отново не се появи възможност да ме изпрати във Вазаро. Затова сметнах за по-уместно да се измъкна, без да ме усети, тъй като исках да разговарям с вас на всяка цена. — Тя повдигна рамене. — Не беше толкова трудно. Той се затваря по цели дни в кабинета си или препуска с каретата от една делова среща на друга.
— За съжаление трябва да ви кажа, че съм на едно мнение с Андреас. И аз бих предпочел да сте под ключ и да се криете. — Лицето му придоби сериозно изражение. — Не ми допада и това, че рискувате да ви заловят в дома ми. Тогава лесно би излязла наяве връзката ми с вас. Напоследък Раул Дюпре ме посещава почти всеки ден и не бих искал да му давам повод за неудобни въпроси.
— Уви, ако искам да разговарям с вас, надали бих могла да отида в Конвента.
Той скръсти ръце на гърдите си и се облегна на камината.
— Очарован съм да ви чуя.
— Необходима ми е вашата помощ.
— За да напуснете Париж ли?
— Не. — Тя направи нетърпелив жест с ръка. — Вие говорите досущ като Жан Марк. Не съм готова още да напусна Париж. Трябва да свърша някои неща.
— Така ли?
— Бих искала да се видя с кралицата.
В първия миг той я погледна изненадано, а после се разсмя с глас.
— Заради това ли сте дошли при мен? И какво ви дава основание да вярвате, че бих ви помогнал?
— Трябва да намеря начин да разговарям с нея, независимо как. И си помислих, че бихте могли да намерите сигурно средство да ме закарате до Тампл и обратно. — Тя му се усмихна очарователно. — Убедена съм, че не желаете да ме хванат. Това би ви навлякло купища неприятности.
— Само по себе си последното е вярно. И за какво имате намерение да разговаряте е кралицата?
— По лична работа.
— А ако поискам да узная това като цена за помощта си?
— Тогава ще потърся помощ на по-ниска цена.
Той отново се разсмя.
— Трябва да се признае, че не ви липсва смелост. Това е качество, от което се възхищавам.
— Ще ми помогнете ли?
Усмивката му угасна.
— Никога не се оставям да ме притесняват. Ще помисля. Само да разговаряте с кралицата ли искате? И не възнамерявате например да й помогнете да избяга?
Жулиет се поколеба.
— Засега не. — Неочаквано за себе си тя продължи припряно и задъхано: — Не биваше да я отвеждате на това ужасно място!
— Не е толкова ужасно. Кралското семейство се радва на определени удобства. — Жулиет дьо Клеман без съмнение беше заплетена в някакъв план за отвличане. И беше достатъчно безразсъдна, за да заложи на карта главата на всеки. Ала безстрашието често се радва на успех, а пък Дантон смяташе, че за Франция би било най-добре, ако кралското семейство успееше да избяга, преди якобинците да пратят Луи на ешафода. Защото, ако кралят бъде обезглавен, Дантон беше убеден, че Англия и Испания веднага ще обявят война на Франция. — И защо мислите, че бих могъл да ви помогна да проникнете в Тампл?
— Защото сте човек, който винаги иска да е осведомен от първа ръка за събитията. Иначе не бихте взели Франсоа Ечеле за свой най-близък помощник. Кралското семейство представлява голяма опасност за вашата република и предположих, че вие вероятно знаете всичко за пленниците в Тампл. Не е ли така?
Дантон кимна.
— Вие сте добре осведомена. Наредих на Франсоа да проучва най-подробно ситуацията, след като бяха отведени от Тюйлери в Тампл.
— И можете да ме вкарате там?
— Ако се вярва на Франсоа, то почти на всеки може да се осигури достъп до Тампл. Предпазните мерки на Херберт са направо смехотворни. Пропуски се издават на всеки, който желае. — Той спря за момент. — Но би било изключено член на кралското семейство да се изведе навън. Всички се охраняват много добре.
— Не искам да извеждам никого навън, освен самата себе си.
Дантон размишляваше.
— Човекът, който всяка вечер пали фенерите в Тампл, може да взема със себе си по някой член на семейството и доколкото ми е известно, външността на тези особи се мени постоянно. Някакъв малък подкуп би трябвало да стигне.
— Нямам никакви пари, а не бих искала да моля Жан Марк. Той не трябва да научи нищо за това.