Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Дълбоко развълнувана, Жулиет гледаше подире й. През изминалите години се беше опитвала да потисне привързаността, която изпитваше към кралицата. Беше си втълпила, че е глупаво да пилееш чувствата си за някого, който не проявява към теб повече обич, отколкото към агнетата си в Льо Амо. Беше си втълпила, че единствено важна е живописта и че Мария Антоанета не означава нищо в живота й… Ала днес отново си спомни за онази отдавна отминала вечер, когато срещна за първи път кралицата, която я прегърна и я помоли за приятелството й. Клетата пеперуда! Божествените цветя в градината й бяха повехнали, а дори самата тя беше на път да залинее.
— Хайде, не стой като гръмната, ами идвай с мен! — тросна се фенерджията.
С явно нежелание Жулиет обърна гръб на входа, през който беше изчезнала Мария Антоанета. Тя тръгна послушно със стареца и го последва през двора към външната порта.
При отпътуването от Тампл Франсоа беше също толкова навъсен и мълчалив, какъвто беше и на идване. Съвсем ясно беше, че никак не е във възторг от ситуацията. В началото сдържаността му беше добре дошла за Жулиет, тъй като не можеше да се отърси от тъгата, която я беше обзела след срещата й с кралицата. Недалеч от Кралския площад обаче Жулиет дръзна да каже:
— Не разбирам защо ми се сърдите. Та в края на краищата вие бяхте човекът, който ми каза, че не бивало да оставам при Катрин.
— Не съм казвал, че не трябва да отивате във Вазаро. — Той я гледаше в упор. — А още по-малко съм ви съветвал да останете в Париж и да ни оплитате в дейност, която се нарича измяна към родината.
— Не оплитам никого в такава дейност. — Тя го погледна с любопитство. — А ако вие сте били толкова против посещението ми при кралицата, защо тогава ми помогнахте при подкупите?
— Това беше решение на Дантон. Той сметна, че е по-добре да извършите тази щуротия. — Той се взря в лицето й. — Разговорът с гражданката Капет струва ли си поне риска, който всички ние поехме?
— С Нейно величество — поправи го тя. — И не казвайте, че вашата република е променила нещо в това, тъй като не бих ви повярвала. Животът на гражданка не й подхожда. Учили са я само да бъде кралица.
— Назовавам я, както аз… — Той не довърши и вдигна недоумяващо рамене. — Навярно тъкмо в това е нейната трагедия. Познавате ли я добре?
— От най-ранно детство. Тя беше мила с мен.
— Вие, предполагам, знаете, че не бихте могли да й помогнете.
Жулиет мълчеше.
— Нейните пазачи са доверени хора на републиката, които денем и нощем са около нея.
— Както във Версай — каза Жулиет тихо. — Тя мразеше да я зяпат с отворени уста — от сутрин до вечер нямаше нито миг покой. Тези глупави придворни дами спореха до припадък за правото да подадат ризата на кралицата сутрин.
— Можете да бъдете сигурна, че доверените ни хора тук не оказват никакви камериерски услуги на приятелката ви. — Ехидството изчезна от гласа му и той я погледна сериозно. — Жулиет, това е всичко. Вие няма да получите повече никаква помощ нито от Дантон, нито от мен. Би било прекалено опасно. След опита за бягство на кралското семейство от Тюйлери миналата година Марат и хората му подозират навсякъде измяна и заговор.
— Нима съм молила за някаква помощ?
— Още не. Последното обаче не значи, че в бъдеще няма да го сторите. Ще бъда извънредно щастлив, ако Жан Марк най-сетне ви отпрати във Вазаро. Днес получих вест от него да отида утре в дома му.
— По всяка вероятност иска да получи пропуск за мен.
— Това е услуга, която на драго сърце ще му окажа. Минаването през контролните проверки не би трябвало сега да представлява трудност за вас, тъй като Дюпре днес е напуснал Париж.
— Дантон ли му нареди?
Франсоа поклати глава.
— Марат му е възложил някаква мисия. Андреас би могъл да си спести цялата зестра, стига да беше изчакал няколко дни.
— Не знаехме, че ще се случи така. — Жулиет трескаво размишляваше. — Вие няма да разкажете на Жан Марк за посещението ми в Тампл, нали? Няма никакъв смисъл и би донесло само ядове и разправии.
— Ще мълча… ако ми дадете думата си, че повече няма да предприемате опити да се срещате с кралицата.
Тя кимна.
— Давам ви я. Нямам никакви основания за други срещи с нея. — Тя потръпна цялата. — Отгоре на всичко ми навява скръб. Тя беше друга. Вече не е същата — такава, каквато я познавах във Версай.
Той я погледна внимателно.
— Нищо не остава непроменено. Никой не може да върне миналото, а пък който се осмели, заплашва го гилотината.
Тя се навъси с отвращение.
— И вие бихте оставили сатърът да падне?
— Ако е необходимо. — Той допълни сериозно. — Но не искам това. Знаете ли, Жулиет, в известно отношение ви се възхищавам.