Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Бира? — опита се да познае Пърс.
Фробишър го погледна леко подозрително през бухалските си очила и поклати глава.
— Опитай пак.
— Не знам. Наистина — каза Пърс.
Фробишър спря, за да пийне една глътка, после погледна тържествено към Пърс.
— „Мазен“ — каза той накрая.
— Мазен? — попита Пърс неразбиращо.
— Масло, мазен, смазан. Различни производни от един и същ корен с буквална и метафорична употреба. Отначало не му повярвах, изсмях се в лицето му. Тогава той натисна един бутон и машината започна да изброява всички фрази в моите книги, където думата мазен се появява под една или друга форма. Те се появяваха, изреждаха се по екрана пред мен, по-бързо, отколкото можех да ги прочета, с отбелязани страници и редове. „Мазен под, пътища, лъснали мазно от дъжда, изцапан с мазнотии маншет, намазана с конфитюр филия, мазна усмивка, омазана маса, мазнишки дребни теми на разговор, дори, ще повярваш ли, тялото му се движеше в нейното като добре смазано бутало“. Бях смаян, повярвай ми. Всичките ми работи изглеждаха пропити с мазнина. Никога не бях осъзнавал, че съм така вманиачен на тази тема. Демпси се смееше от радост и натискаше още бутони, за да ми покаже кои са другите мои любими думи. „Сив“ и „мръсен“ бяха на първите места в списъка, доколкото си спомням. Изглежда имах вкус към депресиращи думи, започващи с буквата „г“. Още: „потъвам, пуша, чувствам, боря се, бягам, чувствен“. След това той премина към класификация по категории. Частите на тялото, които най-често споменавах, бяха „ръка“ и „гърди“, обикновено една върху друга. Пряката реч на мъжете-герои неизменно завършваше с „каза той“. Но речта на жените изобилстваше от експресивни глаголни групи: „каза задъхано тя“, „въздъхна тя, нетърпеливо прошепна тя, страстно извика тя“. Всички мои герои имат кафяви очи като мен. Любимото им възклицание е „егати“. Жените, в които се влюбват, като правило носят библейски имена, особено такива, които започват с „Р“ — Рут, Рахел, Ребека и т.н. Главите обикновено завършват с кратко, потискащо изречение.
— И ти помниш всичко това отпреди шест години? — учуди се Пърс.
— Да не би да забравя, Робин Демпси ми даде разпечатка на цялото това нещо, пъхна го в папка и ми го даде да си го нося вкъщи. „Малък сувенир от днешния ден“ — той бил доволен да го нарече. Е, занесох го, препрочетох го във влака, а на другия ден, като седнах на бюрото и опитах да поработя върху романа си, открих, че не мога. Всеки път, когато ми трябваше прилагателно, „мазен“ изскачаше от паметта ми. Всеки път, когато напишех „каза той“, го задрасквах и пишех „изстена той“ или „засмя се той“, но не ми изглеждаше добре, а когато се връщах отново на „каза той“, то също не ми изглеждаше добре, струваше ми се банално и механично. Робин и Джош наистина ме бяха прекарали здраво. Оттогава не съм в състояние да пиша художествена литература.
Той свърши и изпразни халбата си наведнъж.
— Това е най-тъжната история, която някога съм чувал — каза Пърс.