Къпиново вино

След като остави Джили, Джей поседя известно време на моста, обзет от гняв и вина, убеден, че тя ще тръгне след него. Когато Джили не се появи, той легна в мократа трева, като вдъхваше горчивото ухание на земя и плевели и гледаше в небето, докато се почувства замаян от гледката на ромолящия дъжд. Започна да му става студено, затова стана и бавно тръгна към Поуг Хил по насипа, като току спираше да разгледа нещо на земята по-скоро по навик, отколкото от същински интерес. Беше така унесен в разходката си, че нито чу, нито видя четирите силуета, които се показаха иззад дърветата откъм гърба му и се втурнаха след него.

Когато ги забеляза, вече беше късно. Там беше Гленда с две от приятелките си: кльощавата блондинка — като че ли се казваше Карън — и едно по-малко момиче, Пола или може би Пати, на десет-единадесет години с продупчени уши и злобна нацупена уста. Те го задминаха, за да му препречат пътя, Гленда от едната страна, Карън и Пола от другата. Лицата им лъщяха от дъжд и злорадство. Очите на Гленда срещнаха неговите и Джей видя, че те блестяха. За миг му се стори почти хубава.

Най-лошото бе, че с нея беше и Зет.

В първата секунда Джей замръзна на място. Момичетата не представляваха особена заплаха. Вече ги беше изпреварвал в тичането, в приказките и в заяждането, освен това бяха само три. Той ги познаваше, те бяха част от Недър Едж, като изоставената шахта или склона над шлюза; като природно явление или като осите — нещо, към което трябваше да се отнася предпазливо, но от което не се страхуваше.