Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
Постепенно осъзна, че Роза продължава да го наблюдава. Тя разумно се беше отдръпнала, за да избегне нападението на разгневените оси, но Джей я видя. Беше се покатерила на един от дървените колове на плета, точно до драконовата глава. Гледаше любопитно и безгрижно. Козлето пасеше трева наблизо.
— Никога повече — каза той задъхан. — Боже, никога повече.
Тъкмо се канеше да стане, когато чу стъпки в лозето зад оградата. Вдигна глава тъкмо навреме, за да види как Мари д’Апи се спусна към оградата и взе Роза в прегръдките си. Забеляза присъствието му едва след няколко секунди, когато двете с Роза си размениха знаци с ръце. Джей се помъчи да стане, подхлъзна се, усмихна се и направи неопределен жест с ръка, сякаш като следваше предписанията на селския етикет, можеше да отклони вниманието й от себе си. Изведнъж ясно си представи подутото си око, мокрите дрехи, калните дънки.
— Имах неприятности — обясни той.
Мари хвърли поглед към гнездото на осите на отсрещния бряг. Останките от овъглената носна кърпа на Джей все още стърчаха от дупката. Неприятности.
— Колко пъти ви ужилиха?
За пръв път му се стори, че долавя присмехулна нотка в гласа й.
Той огледа бързо ръцете си.
— Не знам. Аз… Не очаквах, че ще излязат толкова бързо.
Джей улови погледа й върху захвърлената бутилка от вино. Мари си правеше изводи.
— Алергичен ли сте към нещо?
— Не мисля.
Джей отново опита да се изправи, подхлъзна се и падна на мократа трева. Почувства, че му прилошава. Виеше му се свят. По дрехите му бяха полепнали мъртви оси. Мари го гледаше стъписана и същевременно готова да избухне в смях.
— Елате с мен — каза накрая. — В къщи имам мехлем против ужилвания. Може да последва закъсняла реакция.
Джей внимателно се изправи на четири крака и запълзя към плета. Роза подтичваше след него, а козлето я следваше отблизо. Той постепенно се изправи. На половината път към къщата Джей почувства как малката студена ръка на детето докосва неговата, погледна надолу и видя, че Роза му се усмихва.
Къщата беше по-голяма, отколкото изглеждаше откъм пътя — някогашен обор с полегат покрив и високи тесни прозорци. Над земята на стената имаше врата, която зееше отворена и през нея се виждаше някогашен плевник, където са били държани бали сено. До една от пристройките стоеше стар трактор. Отстрани на къщата имаше китна градинка, отзад — малка овощна градина с двайсетина добре поддържани ябълкови дървета, а от другата страна на стената беше подпряна купчина дърва, грижливо подредени за зимата. По малките пътеки през лозето сновяха две-три малки кафяви козички. Джей вървеше след Мари по изровената пътека между редовете лози. Тя протегна ръка, за да му помогне да стигне до вратата. Той усети, че това е от загриженост не толкова за него, колкото за лозите, които би могъл да повреди с тромавите си движения.
— От тук — отсече Мари и му показа вратата на кухнята. — Седнете. Сега ще донеса мехлема.
Кухнята беше светла и чиста, имаше полица с глинени кани над порцелановия умивалник, дълга дъбова маса като тази в неговата къща и огромна черна кухненска печка. От ниските греди над камината висяха връзки сушени билки: розмарин, градински чай и полски джоджен. Роза отиде в килера и донесе лимонада, наля си пълна чаша и седна на масата да я изпие, като следеше Джей с любопитни очи.
— Боли ли те? — попита. Той я погледна.
— Значи можеш да говориш.
Роза се усмихна дяволито.
— Може ли да пийна малко? — Джей кимна към чашата с лимонада и тя я побутна през масата към него. Значи, каза си той, може да чете по устните. Запита се дали Мирей знае за това. Някак не му се струваше много вероятно. Гласът на Роза беше тънък, детински, но стабилен, без обичайните колебания в тона, характерни за глухите хора. Лимонадата беше домашна и хубава.
— Благодаря ти.
Мари го стрелна с подозрителен поглед, когато донесе в кухнята мехлема. В едната си ръка държеше спринцовка за еднократна употреба.
— Това е адреналин. Някога бях медицинска сестра.
След моментно колебание Джей протегна ръка и затвори очи.
— Ето.
Той почувства леко убождане в сгъвката на лакътя. Последва кратко главозамайване, след това — нищо. Мари го погледна озадачена.
— Много сте гнуслив за човек, който си играе с оси.
— Не беше точно така — отвърна Джей и потърка ръката си.
— Като правите такива неща, би трябвало да очаквате, че ще ви ужилят. Леко сте се отървали.
Той предположи, че е права, но не се чувстваше така. Главата му все още пулсираше. Лявото му око се беше подуло и кожата лъщеше. Мари извади от бюфета солница, пълна с бял прах. Изсипа малко в една чаша, добави вода и разбърка с лъжица. Подаде му чашата и каза: