Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
Това е нелепо, каза си. Нямаше какво да доказва. Изминали бяха двайсет години, откакто за последен път беше палил гнездо на оси. Струваше му се безразсъдно, дори смъртоносно, нещо, което само дете би направило, дете, което не мисли за опасностите. Освен това…
Разнесе се глас — от бутилката, както му се стори, макар че може би виното говореше, мамеше го с лека насмешка.
Приличаше му ту на гласа на Джили, ту на гласа на Джо. Говореше нетърпеливо, присмехулно и заядливо.
Ако Джили беше тук, нямаше да си такъв пъзльо.
Нещо помръдна в тревата на отсрещния бряг. За миг му се стори, че я видя — нещо червеникавокафяво, може би косата й, и още нещо, което приличаше на раирана тениска или пуловер.
— Роза?
Отговор не последва. Тя го наблюдаваше иззад високата трева и зелените й очи блестяха от любопитство. Сега, след като вече знаеше накъде да гледа, я виждаше съвсем ясно. Наблизо изблея козле.
Стори му се, че Роза го гледа окуражително, почти с очакване. Джей чуваше бръмченето на осите под земята — странен шум като от надигаща се пяна, сякаш под земята нещо бурно ферментираше. Шумът и очакването в погледа на Роза бяха неустоимо предизвикателство за него. Той усети прилив на въодушевление, който отхвърли товара на годините и го накара да се почувства отново на четиринайсет, неуязвим.
— Гледай — каза Джей и започна да се приближава към гнездото.
Роза го гледаше втренчено. Той пристъпваше тромаво, с малки стъпки, към дупката в земята. Движеше се с наведена глава, сякаш така можеше да заблуди осите и да стане невидим за тях. Две оси веднага кацнаха на гърба му. Роза видя как Джей извади носна кърпа от джоба си. В едната му ръка имаше запалка — същата, която беше й предложил при предишната им среща. Джей се приближи към гнездото. Малко по-надолу имаше по-голяма дупка, в която вероятно някога се бяха крили плъхове. Около нея се беше натрупала купчина кал. Той се поколеба за миг, избра най-подходящото място, после пъхна кърпата право в гнездото, като остави един от краищата да стърчи навън като фитил. Роза го наблюдаваше. Джей я погледна и се усмихна.
Сигурно беше пиян. Това бе единственото обяснение, за което можеше да се сети, когато по-късно мислеше за случилото се, но тогава не се чувстваше пиян. Тогава се чувстваше много добре. Отлично. Прекрасно. Чудно как все още помнеше тези неща. Само трябваше да щракне веднъж със запалката. Кърпата пламна и пламъкът плъзна с внезапно, невероятно ожесточение. Вероятно в дупката имаше много кислород. Добре. За миг Джей съжали, че няма подръка малко подпалки. В първата секунда-две осите не реагираха, после от дупката като огнени искрици се разлетяха пет или шест. Той почувства прилив на въодушевление и скочи, готов да побегне. Това беше първата му грешка. Джили винаги го бе учила да стои приведен, да си намери скривалище от самото начало, да клекне под някой храст или зад дънер и да не мърда, докато разгневените оси излитат от гнездото. Този път Джей бе твърде зает с това да гледа към Роза. Осите излетяха със страховит устрем от гнездото и той се затича към храстите. Втора грешка. Никога не тичай. Движението ги привлича, настървява ги. Най-добре е да легнеш на земята и закриеш лицето си с ръце. Но Джей се паникьоса. Усещаше отвратителна воня като от запален килим. Нещо го ужили по ръката и той го плесна. После още няколко оси го ужилиха бясно през тениската и по ръцете. Те свистяха край ушите му като куршуми, въздухът беше потъмнял от тях. Джей загуби и последната си капка хладнокръвие. Започна да ругае и да се пляска по цялото тяло. Една оса го ужили точно под лявото око и остра болка проряза лицето му. Той пристъпи слепешком точно над ръба на стръмния бряг и цопна във водата. Ако реката беше по-плитка, може би щеше да си счупи врата. Но сега, когато водата бе придошла, падането в нея го спаси. Джей падна в реката по лице, главата му потъна, той се развика и нагълта речна вода, показа глава над повърхността, пак потъна, опита се да стигне на отсрещния бряг и след минута се озова няколко метра по-надолу по реката. По тениската му бяха полепнали удавени оси.
Огънят, който бе запалил в гнездото, вече беше угаснал. Джей плюеше речна вода. Кашляше, ругаеше и трепереше. Никога не се бе чувствал толкова стар — времето, когато беше на четиринайсет години, бе отдавна отминало. Струваше му се, че чува как от далечното си островче назад във времето Джили се смее с цяло гърло.
Към отсрещния бряг реката ставаше по-плитка. Джей се измъкна на брега на четири крака и се просна на тревата. Ръцете му вече се подуваха от десетките ужилвания, а едното му око се бе затворило като на ранен боксьор. Чувстваше се като едноседмичен труп.