Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че за Клана може да се кажат както хубави, така и лоши неща.
„Но защо говори само за Клана?“
— А ти би ли станала една от тях?
— Аз? Не, освен ако имам основателна причина да го направя.
— Много хора вярват, че имат подобна причина. Клана се разраства и разширява влиянието си.
Джини го погледна втренчено:
— Това безпокои ли те, Стив? Мислиш ли, че те биха могли да ни създадат неприятности по пътя?
— Надявам се, че това няма да се случи.
— Наистина, защо биха опитали? В крайна сметка ние сме южняци, които бягат от янките.
— Ана, по време на война умират невинни, а Клана е обявил война срещу завоевателите.
— Нещо не ми се вярва, че южняци биха атакували лоялни южняци.
— А вярва ли ти се, че преминалите на страната на янките са предатели и може да понесат възмездие от страна на Клана?
Знаеше ли той коя е тя? Кой е истинският й баща? Дали не бе тръгнал след Вирджиния и Матю Марстън, за да…? Не, това не бе възможно. Врагът на баща й не би могъл да знае, че тя ще пътува с този керван… не би могъл дори да разбере, че се бе върнала в Америка! А и той със сигурност не би могъл да бъде таен член на Клана, който преследва „страхливци и предатели“, за да понесат те заслужено отмъщение!
— Разбира се, че не са предатели. Но защо ми говориш за тях?
Стив забеляза промяната в гласа и изражението на лицето й, сякаш въпросът му беше посял смут и страх в мислите й. Странно…
— Примерът ми хрумна, докато се чудех за какво да говоря, само и само да не мисля за теб — и той многозначително се усмихна.
Джини се отпусна, но не беше напълно уверена, че той казва истината.
— А, да, сега се сещам, че ти не обичаш нещо да те разсейва. А това определено значи, че точно аз не бих желала да ти служа за отвличане на вниманието.
— Но ти правиш точно това! И то как само го правиш!
— Съжалявам. Как бих могла да изкупя невинната си грешка?
Стив прекара поглед по копринената й коса и гладката кожа. Как искаше да я погали.
— Бъди търпелива и прояви малко разбиране, докато се опитам да науча някои неща.
Желанието в погледа му не остана скрито за Джини и това я стопли вътрешно.
— Да не те дърпам към себе си, но и да не те отблъсквам, така ли?
Ръцете на Стив го сърбяха от желание поне да я докосне.
— Умна си, Ана. Благодаря ти.
— Опитвам се да бъда, Стив. Но обикновено ми е трудно, защото ми липсваш.
— Липсвам ли ти? Че аз се въртя около теб всеки ден. Едва ли бих могъл да бъда по-близо до теб в мислите си.
Искаше й се да го попита: „А в сърцето?“, но каза:
— И с мен е същото.
— В такъв случай или и двамата сме в добра форма, или дълбоко сме загазили.
Джини се засмя и отговори:
— Каза го по доста интересен начин, но аз те разбрах и мисля, че си прав… Е, добре, сега трябва да видя дали Мери не се нуждае от нещо преди лягане. Вече се стъмва.
Стив не го беше забелязал, така го бе погълнал разговора с нея.
— Ще те изпратя до вашия фургон.
— Дали е разумно?
— Може да не е, но ще го направя.
Тя си прибра нещата и се върна в лагера, придружена от любимия човек.
— Сбогом, Стив.
Думата се заби в стомаха му като кинжал.
— Искаш да кажеш „Лека нощ“, нали?
— Всеки път, когато се разделям с теб, за мен това е едно кратко и болезнено сбогуване.
— Някой ден… Лека нощ, Ана.
Джини остана загледана в гърба му, докато се отдалечаваше. „Някой ден няма да има нужда да си казваме «Сбогом»?“
Преминаването през дълбоката, широка и бърза Алабама Ривър на следващата сутрин се оказа бавна и опасна работа. Същото можеше да се каже два дни по-късно и за Томбигбий Ривър. Липсата на мостове и отсъствието на местните жители, правеха наложително да разтоварват багажа, да демонтират колелата и да прехвърлят фургоните като лодки през реката. Хората, вещите и мулетата преминаваха на салове, после цялата процедура се повтаряше в обратен ред. Под зоркото око на Стив и Лутър хората работеха на групи, за да ускорят максимално нещата. Всичко мина гладко и скаутът отново не забеляза нищо, което би му помогнало в изпълнението на мисията му.
Сякаш за да бъде внесено най-сетне малко разнообразие, теренът, по който се придвижваха вече беше мочурлив и „бабунест“, както се изрази Чарлз. След като пропътуваха над двеста мили, те прекосиха Алабама за десет дни и стигнаха до границата на щата. Там спряха за цял ден, за да починат и поправят фургоните.
Джини посрещна с възторг дългата почивка, която даде на Стив възможност да вечеря при тях. Той не си тръгна след вечерята, а остана, за да поиграят карти с Чарлз и да побъбрят. Тя дори изпържи късчета консервирани праскови, които поднесе на мъжете за десерт, заедно със силно, ароматно кафе.