Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Извади кърпите от шкафа, даде на Шерил един чаршаф, който да увие около себе си като пола, после раздели останалите неща на три купчини и ги постла на пода. Щеше да е студено. Беше много важно да се изолират от плочите на пода колкото може по-добре. Тя бутна постелките край стената, после накара Шерил и Честър да седнат от двете й страни. Стисна ръцете им. Честър също стисна нейната.
— Безкрайно съжалявам — каза той.
— Колко дължим? — попита Мерилин.
— Повече от седемнайсет милиона.
Не си направи труда да го попита дали е в състояние да ги изплати. Ако можеше, нямаше да лежи на пода в тази баня полугол.
— Какво иска той?
Честър сви тъжно рамене.
— Всичко — отговори. — Иска цялата компания.
Тя кимна и се вгледа в тръбите под мивката.
— Какво ще ни остане след това?
Честър се замисли за момент, после пак сви рамене.
— Трохите, които реши да ни подхвърли. Най-вероятно нищо.
— Ами къщата? Все още ще притежаваме къщата, нали? Обявих я за продажба. Тази жена се занимава с недвижими имоти. Според нея ще можем да я продадем за близо два милиона.
Стоун погледна странично към Шерил и поклати глава.
— Къщата е собственост на компанията. Така беше технически по-лесно да се оформи сделката. Хоби ще я получи заедно с всичко останало.
Мерилин кимна и се загледа пред себе си. Шерил, вдясно от нея, бе заспала седнала. Ужасът я бе изтощил.
— И ти опитай да поспиш — каза Мерилин. — Аз ще се опитам да измисля нещо.
Честър стисна ръката й още веднъж, облегна глава на стената и затвори очи.
— Ужасно съжалявам — повтори той.
Мерилин не отговори. Приглади тънката коприна върху бедрата си, загледа се напред и потъна в мисли.
Преди да свършат втория път, слънцето си бе отишло. Бе се превърнало в светла ивица, която се плъзгаше странично по прозореца. След това стана хоризонтален лъч, в който се гонеха прашинки. След това изчезна, угасна като лампа и остави в стаята приглушеното сияние на вечерта. Лежаха изтощени сред омотаните завивки. Телата им бяха отпуснати, дишаха равномерно. Ричър почувства, че Джоди се усмихва отново. Тя се надигна на лакът и го изгледа със същата закачлива усмивка, която бе видял пред входа на офиса й.
— Какво има? — попита я.
— Трябва да ти кажа нещо — отговори тя.
Ричър чакаше.
— В качеството ми на официално лице.
Вгледа се в лицето й. Не преставаше да се усмихва. Зъбите й бяха бели, очите — яркосини дори и в спускащия се здрач. Какво официално лице? — помисли си той. Тя беше адвокат, който се справя с хаоса, който настъпва, когато някой дължи на някой друг стотина милиона долара.
— Не дължа пари на никого. И не мисля, че някой дължи на мен.
Тя поклати глава. Все още се усмихваше.
— Като изпълнител на завещанието на татко.
Той кимна. Логично беше Лион да определи нея. След като в семейството има адвокат, това е очевидният избор.
— Отворих го и го прочетох — продължи Джоди. — Днес, в офиса.
— Е, какво пише в него? Бил е таен скъперник? Събрал е милиард долара в някой килер?
Тя поклати глава, но не каза нищо.
— Знаел е какво се е случило с Виктор Хоби и го е записал в завещанието си?
Джоди продължаваше да се усмихва.
— Оставил ти е нещо. Наследство.
Ричър кимна. Това можеше да се очаква. Лион беше такъв. Помнеше. Би избрал нещо дребно, заради миналото. Но какво? Замисли се. Някакъв спомен. Медали? Или карабината с оптически мерник, която бе донесъл от Корея? Беше стара, маузер — някога бе принадлежала на немец, предполагаше се, че после някой руснак го бе пленил на Източния фронт и десет години по-късно я бе продал на клиент от Корея. Беше чудна машина. Лион често се питаше в колко сражения ли е участвала. Би била чудесен подарък. Скъп спомен. Само че… къде, по дяволите, щеше да я държи?