Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Защо? — попита тя още веднъж, останала без дъх.
— За бога, Джоди! Защо! Защото не е редно, ето защо. Не е нужно да чуеш всички подробности. Ти не си ми сестра или племенница и аз не мога да се преструвам, че си. Това ме побърква.
Джоди замълча. Гледаше го. Все още не можеше да си поеме дъх.
— Откога се чувстваш по този начин? — попита го.
Ричър сви рамене. Смути се.
— Отдавна, струва ми се. Откакто те видях за първи път. Джоди, ти вече не беше дете. Аз бях по-близо до твоята възраст, отколкото до възрастта на баща ти.
Тя мълчеше. Той беше стаил дъх в очакване на сълзи, гняв, обида. Тя просто го гледаше. Той започваше да съжалява, че е заговорил за това. Може би щеше да е по-добре, ако беше държал проклетата си уста затворена. Ако беше прехапал устни и си бе мълчал. Със сигурност бе преживявал и по-лоши моменти, макар и да не помнеше къде и кога.
— Съжалявам — повтори той.
Лицето й не изразяваше нищо. Големи, сини очи, втренчени в него. Бе опряла лакти на масата. Предната част на роклята й се издигаше и спускаше. Виждаше презрамката на сутиена й, тънка и бяла на загорялото рамо. Погледна я, затвори очи и въздъхна отчаяно. Дали честността наистина беше най-добрата политика? Едва ли.
След това тя направи нещо интересно. Изправи се бавно, избута стола назад и го махна от пътя си, после се наклони напред и улови ръба на масата с две ръце. Малките й мускули се издуха и тя премести цялата маса на една страна, после с хълбок я избута плътно до плота. Ричър остана на стола си, изолиран в средата на стаята. Джоди отстъпи назад и застана пред него. Дъхът му замря.
— Значи гледаш на мен просто като на жена? — попита тя бавно.
Той кимна.
— А не като на малка сестричка или нещо такова?
Ричър поклати глава. Тя замълча.
— Сексуално? — попита го.
Той кимна, все още смутен, примирен.
— Разбира се, че сексуално. Какво си мислиш? Погледни се! Миналата нощ не можах да спя.
Джоди продължаваше да стои там.
— Трябваше да ти го кажа. Наистина съжалявам, Джоди.
Тя затвори очи. Стисна клепачи. След това се усмихна.
Усмивката постепенно се разля по цялото й лице. Сви длани. Спусна се напред към него. Седна в скута му, обгърна раменете му с ръце и започна да го целува така, сякаш щеше да умре, ако престане.
Колата беше на Шерил, но той накара Мерилин да шофира. Седна зад Мерилин, до Шерил, чиито ръце бяха стегнати зад гърба. Лепенката също беше на устата й и затрудняваше дишането й. Бе сложил куката в скута й — острието опираше кожата на бедрото й. Пистолетът беше в лявата му ръка. От време на време го опираше в тила на Мерилин, за да не забравя, че е там.
Тони ги посрещна в подземния гараж. Работното време бе свършило и наоколо нямаше жива душа. Тони пое Шерил, а Хоби — Мерилин и четиримата се качиха с товарния асансьор. След това отвориха вратата на приемната и влязоха. Лампата в кухнята светеше. Стоун все още беше проснат на пода по бельо. Мерилин изохка и се спусна към него. Хоби забеляза люлеенето на тялото й под тънката копринена рокля и се усмихна. Обърна се и заключи вратата, после прибра ключовете и пистолета. Мерилин бе спряла по средата и гледаше към кухнята. Бе вдигнала ръце към устата си, очите й се бяха разширили от ужас. Хоби проследи погледа й. Ръката се търкаляше върху плота с дланта нагоре, със свити като на просяк пръсти. Мерилин, все така ужасена, погледна надолу, към мъжа си.
— Не се тревожи — каза Хоби. — Не е негова. Но това е идея, нали? Ако не направи каквото искам, мога да му отрежа ръката.
Мерилин го изгледа ужасено.
— Другата възможност е да отрежа твоите. Той ще гледа. Може би така ще бъде по-отстъпчив.
— Ти си побъркан! — отвърна Мерилин.
— Ще бъде отстъпчив, сигурен съм — продължи Хоби. — Би направил всичко. Той е жалък. Погледни го, по долни гащи! Смяташ ли, че изглежда добре по бельо?
Мерилин не каза нищо.
— Ами ти? — попита Хоби. — Добре ли изглеждаш по бельо? Искаш ли да свалиш тази рокля, за да ми покажеш?
Тя го гледаше ужасено.
— Не? — продължи той. — Добре. Може би по-късно. Ами специалистката по недвижими имоти? Мислиш ли, че изглежда добре по бельо?
Обърна се към Шерил, която отстъпваше назад, към вратата. Завързаните й ръце опряха в дървото и тя замря.
— Е, какво ще кажеш? — попита той. — Добре ли изглеждаш по бельо?
Шерил поклати отчаяно глава. Дъхът й свистеше през дупката в лепенката. Хоби се приближи, притисна я към вратата и мушна острието на куката си под колана на полата й.
— Да проверим.