Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Обяд ли? — извика Паганел.
— Да, господин Паганел — отговори мистър Олбинет.
— Истински обяд на маса с прибори и салфетки?
— Разбира се, господин Паганел.
— И няма да ядем нито сушено месо, нито твърди яйца, нито филета от щраус?
— О, господине! — отговори метр д’отелът обиден, че се унижава изкуството му.
— Не исках да ви оскърбя, приятелю — каза ученият с усмивка. — Но от един месец насам това съставляваше обикновената ни храна и ние ядяхме не на маса, а на земята или яхнали някой клон. Ето защо вашият обяд ми се струва сън, мечта, химера!
— Тогава да отидем и се уверим, че обядът съществува, господин Паганел — отговори леди Елена, като не сдържаше смеха си.
— Позволете ми да ви предложа ръката си — каза галантният географ.
— Ваша светлост няма ли да даде някакви заповеди за „Дънкан“? — запита Джон Манглс.
— След обяда, драги Джон — отговори Гленарван, — ще обсъдим заедно програмата на новата ни експедиция.
Пътниците от яхтата и младият капитан слязоха в каюткомпанията. На механика бе заповядано да поддържа парата под налягане, за да могат да тръгнат при първа заповед.
Гладко избръснатият майор и останалите пътешественици, набързо измити и преоблечени, насядаха около масата.
Обядът на мистър Олбинет бе посрещнат с възторг. Всички заявиха, че е прекрасен и дори превъзхожда великолепните пиршества в пампасите. Паганел си сипа по два пъти от всяко ядене „от разсеяност“, както сам обясни.
Тази злополучна дума подсети леди Елена да запита дали любезният французин не е проявил и друг път своя недостатък. Майорът и лорд Гленарван се спогледаха усмихнати. А Паганел откровено се разсмя и даде честна дума да не проявява вече нито веднъж разсеяност през цялото пътуване. След това той разказа много духовито за своята заблуда и за задълбочените си проучвания върху творчеството на Камоенс.
— Най-сетне — добави той в заключение — всяко зло за добро, не съжалявам за грешката си.
— Защо, достойни приятелю? — запита майорът.
— Защото сега знам не само испански, а и португалски. Говоря два езика вместо един!
— Ей богу, не бях помислил за това — отговори Мак Набс. — Моите поздравления, Паганел, моите искрени поздравления!
Всички поздравиха Паганел, който непрекъснато дъвчеше. Той ядеше и говореше едновременно и не забеляза нещо, което не убягна на Гленарван — вниманието на Джон Манглс към неговата съседка Мери Грант. С леко кимване леди Елена даде на съпруга си да разбере, че това е „точно така“. Гленарван погледна младите хора с благосклонна симпатия и се обърна към Джон Манглс, но за съвсем други неща.
— Как мина пътуването ви, Джон? — запита той.
— Отлично — отговори капитанът. — Трябва само да кажа на ваша светлост, че не се върнахме през Магелановия пролив.
— Я гледай! — провикна се Паганел. — Значи обиколили сте нос Хорн и аз не съм бил с вас!
— Обесете се! — каза майорът.
— Егоист, давате ми този съвет само за да получите част от моето въже — отвърна му географът.
— Но, драги Паганел — отговори Гленарван, — можеш да бъдеш навсякъде само ако си въздесъщ. А тъй като вие странствувахте из пампасите, не можехте в същото време да обиколите и нос Хорн.
— Това не ми пречи да съжалявам — отвърна ученият.
Повече никой не отправи закачки по адрес на Паганел и пререканието завърши с този отговор. Джон Манглс взе отново думата и разказа как бе преминало тяхното пътуване. Като минавал покрай американския бряг, той изследвал всички западни острови, но не открил следи от „Британия“. Стигнали до нос Пилар, при входа на Магелановия пролив, там попаднали на насрещен вятър и продължили на юг. „Дънкан“ минал покрай островите на Отчаянието, достигнал до шестдесет и седем градуса южна ширина, обиколил нос Хорн, плавал покрай Огнена земя и като преминал пролива Льомер, продължил покрай бреговете на Патагония. Там, срещу нос Кориентес, попаднал на силна буря, същата, която бе нападнала така яростно пътешествениците по време на наводнението. Но яхтата издържала добре и от три дни Джон Манглс кръстосвал в открито море, когато изстрелите на карабината го уведомили за пристигането на очакваните с такова нетърпение пътешественици. Що се отнася до леди Гленарван и до мис Грант, капитанът на „Дънкан“ би бил несправедлив, ако не признаеше тяхната рядка неустрашимост. Бурята не ги изплашила и ако проявили някакво безпокойство, то било само при мисълта за приятелите си, които в това време странствуваха из равнините на аржентинската република.
Така завърши разказът на Джон Манглс. Той бе последван от поздравленията на Гленарван. След това лордът се обърна към Мери Грант.