Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Мила госпожице — каза той, — виждам че капитан Джон уважава вашите добродетели, и съм щастлив, че вие се чувствувате добре на борда на неговия кораб.
— Може ли да бъде другояче? — отговори Мери, като погледна леди Елена, а може би и младия капитан.
— О, сестра ми много ви обича, господин Джон — провикна се Робърт, — а и аз също ви обичам!
— И аз тебе, скъпо дете — отговори Джон Манглс, смутен от думите на Робърт, които накараха Мери Грант да поруменее.
После, като пренесе разговора на друга, не така парлива тема, Джон Манглс добави:
— Понеже завърших разказа за пътуването на „Дънкан“, ваша светлост ще бъде ли така любезен да ни разкаже някои подробности от преминаването ви през Америка и за подвизите на нашия млад герой?
Никой разказ не можеше да бъде по-приятен за леди Елена и за мис Грант. Затова лорд Гленарван побърза да задоволи любопитството им. Той предаде случка след случка цялото пътуване от единия океан до другия: преминаването на Андските Кордилери, земетресението, изчезването на Робърт, отвличането му от кондора, изстрела на Талкав, борбата с червените вълци, самоотвержеността на момчето, подофицера Мануел, наводнението, убежището върху омбуто, гръмотевицата, пожара, кайманите, вихрушката, нощта на Атлантическия бряг — всички тия подробности, весели или ужасяващи, будеха последователно у слушателите ту радост, ту уплаха. Много от разказаните случки за Робърт бяха придружени с милувки от страна на сестра му и леди Елена. Никога дете не е бивало повече целувано, и то от по-възхитени приятелки.
Когато завърши разказа си, лорд Гленарван каза:
— Сега, драги приятели, да помислим за настоящето. Миналото е минало, но бъдещето е наше. Да се върнем към капитан Грант.
Обядът бе завършил. Всички влязоха в салона на леди Гленарван, насядаха около една маса, отрупана с карти и планове, и поведоха веднага разговор.
— Скъпа Елена — каза лорд Гленарван, — при връщането ми на борда на яхтата аз ви съобщих, че макар корабокрушенците от „Британия“ да не са с нас, ние повече от всякога се надяваме да ги намерим. От нашето преминаване през Америка се убедихме, ще кажа дори нещо повече, уверихме се, че корабокрушението не е станало нито край бреговете на Тихия, нито край бреговете на Атлантическия океан. Оттук и естественият извод, че тълкованието на документа, що се отнася до Патагония, е било невярно. За щастие нашият приятел Паганел, озарен от внезапно вдъхновение, откри грешката. Той доказа, че ние сме следвали лъжлив път и изтълкува документа така, че у нас не остана никакво колебание. Става дума за френския документ и аз ще помоля Паганел да го обясни, за да не остане у никого и най-малкото съмнение.
Ученият, поканен да говори, започна веднага. Той изложи много убедително своето схващане по думите gonie и indi и извлече с голяма яснота от думата austral думата Австралия. Той доказа, че капитан Грант, след като е напуснал бреговете на Перу, за да се върне в Европа, е могъл вследствие на повреда на кораба да бъде отнесен от южните течения на Тихия океан до австралийските брегове. В края на краищата неговите находчиви догадки и правдиви заключения бяха одобрени и от самия Джон Манглс, който по тия въпроси е строг съдия и не се поддава на измами на въображението.
Когато Паганел завърши изложението си, Гленарван обяви, че „Дънкан“ ще тръгне незабавно за Австралия.
Но преди да бъде дадена заповед да вземат курс на изток, майорът помоли да направи една забележка.
— Говорете, Мак Набс — отвърна Гленарван.
— Целта ми — каза майорът — не е да отслабя доводите на моя приятел Паганел, а още по-малко — да ги отхвърля. Аз ги намирам сериозни, прозорливи и достойни за цялото наше внимание. Те трябва с пълно основание да легнат в основата на нашите бъдещи издирвания. Бих искал обаче те да бъдат подложени на една последна проверка, за да бъде тяхната стойност безспорна и неопровержима.
Никой не знаеше какво точно цели предпазливият Мак Набс и всички го изслушаха с известно безпокойство.
— Продължете, майоре — каза Паганел. — Готов съм да отговоря на всичките ви въпроси.
— Няма нищо по-просто — отвърна майорът. — Когато преди пет месеца в Клайдския залив проучихме трите документа, тяхното тълкование ни се стори очевидно. Никой друг бряг освен западния бряг на Патагония не можеше да бъде място на корабокрушението. По този въпрос нямахме нито сянка от съмнение.
— Напълно вярно — отговори Гленарван.
— По-късно — продължи майорът, — когато Паганел в момент на щастлива разсеянаст се озова на нашия кораб, документите му бяха показани и той одобри безрезервно нашите издирвания по американския бряг.