Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм — отговори географът.
— И все пак се излъгахме — каза майорът.
— Излъгахме се — повтори Паганел. — Но да се излъжеш, Мак Набс, е човешко, луд е онзи, който упорствува в грешката си.
— Почакайте, Паганел — отговори майорът, — не се горещете. Съвсем не искам да кажа, че нашите издирвания трябва да продължат в Америка.
— Тогава какво искате? — каза Гленарван.
— Едно признание, нищо повече — признанието, че сега Австралия изглежда да е мястото на корабокрушението на „Британия“ толкова сигурно, колкото по-рано изглеждаше Америка.
— Признаваме го с удоволствие — отговори Паганел.
— Вземам си бележка — каза майорът — и използувам случая да подканя въображението ви да се предпазва от такива последователни и противоречиви очевидности. Кой знае дали след Австралия някоя друга страна няма да ни внуши същата увереност и дали след нови и напразни издирвания няма да ни се стори „очевидно“, че трябва да ги подновим другаде.
Гленарван и Паганел се спогледаха. Забележките на майора им направиха силно впечатление със своята правдивост.
— И така — поде Мак Набс, — аз бих желал, преди да тръгнем за Австралия, да направим една последна проверка. Ето документите, ето и картите. Да проучим последователно всички точки, през които минава тридесет и седмият паралел, и да видим дали няма да срещнем някоя друга страна, която да отговаря на точните указания на документа.
— Нищо по-лесно и по-бързо — отговори Паганел, — защото за щастие по тази ширина няма много земи.
— Да видим — каза майорът, като разгъна една английска карта, изработена според проекциите на Меркатор77 и на която беше нанесено цялото земно кълбо.
Картата бе поставена пред леди Елена и всеки застана така, че да може да следи поясненията на Паганел.
— Както вече ви казах — продължи географът, — след като прекоси Южна Америка, паралелът на тридесет и седмия градус южна ширина среща островите Тристан д’Акуня. Твърдя обаче, че нито една от думите на документа не може да се отнася до тези острови.
След подробен преглед на документите трябваше да признаят, че Паганел имаше право. Тристан д’Акуня бяха отхвърлени единодушно.
— Да продължим — поде географът. — Като напуснем Атлантическия океан, минаваме на два градуса под нос Добра надежда и навлизаме в Индийския океан. По нашия път има само една група острови, островите Амстердам. Да ги подложим на същия преглед като островите Тристан д’Акуня.
След внимателно изследване островите Амстердам бяха на свой ред отхвърлени. Никоя дума, цяла или не, френска, английска или немска, не споменаваше тази група острови от Индийския океан.
— Стигаме сега до Австралия — продължи Паганел. — Тридесет и седмият паралел навлиза в този континент при нос Бернули и излиза през залива Туфолд. Ще се съгласите с мене, и то без да насилвате текстовете, че английската дума stra и френската austral могат да се отнасят до Австралия. Това е достатъчно ясно и няма нужда да настоявам.
Всички се съгласиха със заключението на Паганел. Схващането му обединяваше всички възможности в негова полза.
— Да продължим — каза майорът.
— Да продължим — отговори географът, — пътуването е лесно. Като напуснем залива Туфолд, прекосяваме пролива, който се простира на изток от Австралия, и срещаме Нова Зеландия. Преди всичко ще ви припомня, че думата contin от френския документ означава по неоспорим начин „континент“. А то значи, че капитан Грант не е могъл да намери убежище в Нова Зеландия, която е само остров. Но както и да е, обсъдете, сравнете, обърнете думите и вижте дали е възможно те да подхождат на тази страна.
— В никой случай — отговори Джон Манглс, който разгледа обстойно документите и картата.
— Не — казаха слушателите на Паганел и самият майор, — не може да става дума за Нова Зеландия.
— Оттук — продължи географът — през цялото огромно пространство, което отделя този голям остров от американския бряг, тридесет и седмият паралел минава само през едно безплодно и пустинно островче.
— Което се нарича?… — запита майорът.
— Вижте картата. Това е Мария-Терезия — име, от което не намирам никаква следа в трите документа.
— Никаква — отговори Гленарван.
— Оставям на вас, драги приятели, да прецените дали всички вероятности, за да не кажа пълната увереност, не са в полза на австралийския континент?
— Разбира се — отговориха единодушно пътниците и капитанът на „Дънкан“.
— Джон — каза тогава Гленарван, — имате ли достатъчно провизии и въглища?
77
Меркатор (1512–1594) — фламандски математик картограф, който приложил нов метод за изработване на географски карти, наречени меркаторски, удобни за мореплавателите, защото в тях меридианите и паралелите се пресичат под прав ъгъл, а пътят на кораба се изобразява като права линия, пресичаща меридианите под един и същ ъгъл. Б. пр.