Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Добре дошла, дете. — Заобиколените й от бръчици очи блещукаха. — Или предпочиташ да се отнасям с по-голямо уважение към нашата почитаема говорителка?
— Не е необходимо да любезничиш и официалничиш с мен. И без тези глупости си имам достатъчно грижи.
— Дипломацията не е глупост! Сбъркала ли съм при избора на своята наследничка?
Ческа седна в един плетен люлеещ се стол, украсен с цветни нишки в скитнически стил.
— Ако бе избрала някой друг, животът ми щеше да е доста по-прост, Ихи Окая.
Възрастната жена наля от малка кана чай от цвят на пипер.
— И двете знаем, че скитниците имат най-голям шанс да оцелеят единствено под твоето и ничие друго ръководство. Вярвам в твоята Пътеводна звезда. — Тя се усмихна замислено. — По едно време внук ми смяташе, че заслужава да стане говорител заради кръвната ни връзка. Беше гръмогласен самохвалко, но по-късно се укроти. Намери мястото си като капитан на небесна мина и се справяше чудесно, докато хидрогите не го убиха.
Бившата говорителка се движеше с изящество и грациозност. Ческа отпи от лютивия чай и си спомни, че беше любимото питие на стария Брам Тамблин. Вкусът му й напомни за Джес и сърцето й отново се сви.
Разбира се, Ихи Окая не пропусна да забележи това.
— И така, дете, нима задълженията ти като говорителка са по-леки, отколкото бяха моите, и нямаш какво друго да правиш, освен да си бъбриш с една оттеглила се старица… или имаш проблем, за който се надяваш да намеря магическо решение.
— Боя се, че няма просто решение — отвърна Ческа.
Възрастната жена скръсти ръце и крака в неудобна на вид поза лотос и зачака. Като поемаше дълбоко дъх, за да се овладее, Ческа разказа за предложението за брак, което бе получила от Рейналд, и изреди основанията на младия мъж за обединяване на скитниците и терокците. Придържаше се към школовката си на политик и се опита да представи всичко спокойно и без да разкрасява нещата.
Ихи Окая си даваше сметка какво прави гостенката й, тъй като именно тя бе обучила Ческа на тези техники.
— Добре, очевидно осъзнаваш политическата далновидност от един брак с Рейналд. Никой от клановете не би се противопоставил на подобен съюз, а и Рос Тамблин е мъртъв от почти шест години. Какъв е проблемът? Крие ли някакви тъмни тайни този терокски управник? Намираш ли го неподходящ поради някаква причина?
Ческа заби поглед в чая си.
— Не, не. Убедена съм, че Рейналд е добър човек и изглежда много сериозен. Логично погледнато, не мога да отхвърля предложението му. Но… — Обикновено по-умело прикриваше емоциите си, което бе задължително за една говорителка. — Истината е, че сърцето ми винаги е принадлежало на друг мъж, дори… преди Рос.
Ихи Окая кимна с абсолютно разбиране.
— И какво мисли Джес Тамблин по повод на това предложение за брак?
— Откъде знаеш? Ние с Джес…
Възрастната жена само се засмя и се отпусна в люлеещия се стол.
— Ческа Перони, през цялото време знаех за твоята любов, както и много от скитническите кланове, смея да кажа. Намирахме я за очарователна, макар и леко мъчителна, докато и двамата съблюдавахте задълженията си и се преструвахте, че изобщо не се забелязвате. Невъзможно е да допускаш, че всички сме чак толкова слепи.
На Ческа й трябваше доста време, за да осъзнае всичко това.
— Значи двамата с Джес трябваше просто да престанем да се преструваме? Смятахме да обявим годежа си съвсем скоро, но…
Изражението на старицата стана неумолимо.
— Вече е твърде късно, дете. Ако го бяхте направили преди години, щях да те подкрепя. Но сега имаш други задължения. Обстоятелствата около теб се промениха и всички виждаме накъде ни води Пътеводната звезда.
Ческа усети категоричния й тон и разбра, че няма място за обсъждане. Сърцето й изтръпна.
— Ти не си като другите жени, говорителко Перони. — Окая произнесе титлата й като шибване с камшик. — Нямаш право да избираш според личните си желания и нужди. Нямаш право да извървиш безметежно своя живот с грейнали очички, следвайки момичешките си фантазии. Една говорителка трябва да се издигне над елементарните лични съображения. Всяка награда си има цена.
— Джес пое управлението на един от новите мъглявинни загребващи кораби и отлетя в дълбокия космос. Каза, че знае, че ще взема правилното решение — призна Ческа. — Явно ми вярва повече, отколкото аз на себе си.