Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
За една седмица „Прасето и свирката“ направи по-голям оборот, отколкото за цялата последна година. Нещо повече, шоуто разведри тъжния живот на Уилям и неговите приятели. Но скоро започнаха да идват неканени гости. Отначало съдържателят много се ядосваше, когато забележеше драконяни и таласъми в тълпата, но Танис го придума да не си навлича излишни неприятности и той неохотно им разреши да присъстват на представленията.
Всъщност Танис беше доволен от появата им, защото по този начин се разрешаваше и вторият им проблем. Ако шоуто се харесаше на наемниците, те щяха да разпространят мълвата за пътуващите артисти и така спътниците можеха да пътуват необезпокоявани.
Една вечер, когато споделиха с Уилям плановете си, той ги посъветва да отидат във Флотсам, пристаните на Кървавото море на Ищар, защото никой кораб в Балифор нямало да ги вземе на борда си — всички работели за Драконовите господари.
Но Флотсам се славел като рай за хора, които предпочитат парите вместо политиката. Спътниците останаха в „Прасето и свирката“ в продължение на един месец. Уилям не им позволи да платят за стаите, в които се бяха настанили, и дори им разреши да прибират всички доходи от представленията. Ривъруайнд възрази срещу тази прекомерна щедрост, но съдържателят бе непреклонен и заяви, че единственото, което го интересувало, било, че старите му клиенти и приятели отново са тук.
През този месец Райстлин значително усъвършенства представленията си, но се изморяваше бързо и затова Тика предложи той да си почива, а в това време тя да пее и танцува. Райстлин се съмняваше в успеха й, но момичето си уши толкова съблазнителен костюм, че първоначално Карамон изобщо не й позволяваше да излиза с него. Танцовите изяви на Тика се оказаха много успешни и паричните постъпления на „трупата“ рязко нараснаха. Райстлин изобщо не се поколеба да я включи в представлението.
Публиката бе очарована от това разнообразяване и магьосникът търсеше „роли“ и за останалите. След продължително увещаване склони Карамон да демонстрира силата си, като вдига Уилям с една ръка над главата си, а Танис развличаше тълпата с елфската си способност да „вижда“ в мрака. Но Райстлин наистина се изненада, когато един ден, докато броеше парите от последното представление, при него дойде Златна Луна и решително му заяви:
— Довечера искам да пея.
Той я изгледа невярващо и погледна Ривъруайнд, който кимна без особен ентусиазъм.
— Имаш силен глас. — Райстлин прибра парите в една кесия и стегна здраво връвта. — Да, спомням си много добре. Тогава, когато пя в „Последен дом“, предизвика размирици и едва не ни убиха.
Златна Луна се изчерви, когато си спомни за трогателната песен, станала повод за запознанството им. Ривъруайнд се намръщи и постави ръка на рамото й.
— Остави! — процеди през зъби и погледна Райстлин. — Нали ти казах…
Но Златна Луна поклати упорито глава и вирна предизвикателно брадичка.
— Ще пея, а Ривъруайнд ще ми акомпанира. Написах една песен.
— Добре. — Магьосникът изсумтя и напъха кесията в един от многобройните си джобове. — Ще пробваме.
Същата вечер „Прасето и свирката“ беше препълнен от хора.
Публиката бе разнообразна — деца с родителите си, моряци, драконяни, таласъми, дори няколко кендера, чието присъствие държеше нащрек всички посетители. Уилям разнасяше храна и напитки с още двама помощници. Накрая представлението започна.
Публиката аплодира танцуващите монети на Райстлин, смя се на илюзорното прасе, разхождащо се по бара, и пищя от ужас, когато през прозореца нахълта с трясък огромен трол. Магьосникът се поклони, оттегли се и на сцената се появи Тика. Публиката, и най-вече драконяните, изпадна във възторг. След нея излезе Златна Луна. Беше облечена в светлосиня рокля, а косата й се спускаше по раменете като талази лунна светлина. Публиката притихна, онемяла от възхищение. Тя седна на стола върху платформата, която Уилям бе сковал набързо, а Ривъруайнд седна в краката й, извади флейтата си, поднесе я към устните си и засвири. В музиката се вплете гласът на Златна Луна. Мелодията бе проста, но думите накараха Танис и Карамон да се спогледат тревожно. Седналият от другата страна Райстлин го хвана за ръката.