Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Джейк, скъпи? Да не ми се сърдиш?
— Аз ли? За Бога, не. Какво те кара да мислиш така?
— Изглеждаш ми малко дръпнат. Помислих си да не съм те обидила, когато целунах съдията Маккамбъл и господин Трейн.
— Това си е твоя работа.
— О, Джейк. Моля те, не се дръж с мен така. Имах тежък ден, особено когато трябваше да се изправя срещу проклетите си внучки. Джейк, сърцето ми се свива, като гледам как ме мразят. Как жадуват да съм мъртва. И въпреки това се налагаше да се преструвам на ведра и усмихната. Да отдам дължимото на Юнис. Джейк, повярвай ми, не е никак лесно да си жена — след като близо век си бил мъж. И знаеш ли как се справям? Казвам си: „Какво би направила на мое място Юнис?“ — и се опитвам да го повторя. Да целуваш тези сладки и услужливи мъже — приятелю, даваш ли си сметка, че не съм свикнала да се целувам с мъже? Ти можеше да ме научиш, но вместо това предпочиташе да ме потупаш лекичко за лека нощ. Казах си: „Трябва да им благодаря по някакъв начин — как би го сторила Юнис?“ И реших, че ще е най-добре, ако ги целуна. Опитах, без дори да знам как се прави. Не ми се сърдиш, нали? Така щеше да постъпи и Юнис.
— Аха… сигурно и Юнис би ги целунала. — („Той знае много добре, че не бих го направила, скъпа.“) „Известно ми е. Мисля, че се сърди.“ („Притисни го. Кажи му, че е чудесен. Джоан, мъжете винаги вярват, когато им кажеш нещо подобно.“)
— В такъв случай, Джейк, не виждам защо трябва да се държиш хладно с мен. Мисля, че беше чудесен през целия този тежък ден — как само се оправяше с всичко и ме защитаваше. Исках да целуна и теб — и ще го направя, — стига само да ми позволиш. Или си нацупен, защото не си облякох наметалото, преди да ги целуна?
— Всъщност… да, щеше да е по-благоприлично за една изискана дама.
(„Натискай в тази посока, мила, уцелихме нерва. Джейк помни, че първия път, когато го целунах, бях почти гола, а втория — съвсем. Не мога да кажа, че се е дърпал. Напротив.“) „Ще се постарая.“
Госпожица Смит изглеждаше разтревожена, което не се отразяваше никак добре на красивото й личице.
— Сигурно си прав. Но, Джейк, аз все още не зная как се държи една изискана дама, а и правилата в наши дни са се променили. Юнис често ме изненадваше с начина си на обличане и поведението си и въпреки това нито за миг не съм се съмнявал, че тя е истинска дама. Джейк, кажи ми нещо, честно и искрено, и ще приема отговора ти като откровение, ще го използвам като пътеводна звезда в поведението си оттук нататък — защото аз наистина искам да отдам дължимото на Юнис, искам да бъда идеалната „Джоан Юнис“. При одевешните обстоятелства, тръпнеща да изрази по някакъв начин благодарността си към двама сладки и желаещи да помогнат джентълмени, дали Юнис би отделила няколко безценни секунди, за да си облече наметалото? Или щеше да се притисне до тях, да им позволи да докоснат голата й плът — защото те го искат, Джейк, сигурно го забеляза. Помисли за това. Познаваш Юнис по-добре от мен, така че отговори ми честно, защото ще използвам думите ти като напътствие за това как да бъда Юнис. Щеше ли да се прикрие? Или щеше да се поддаде на желанията им?
Джейк Соломон изпусна въздишка, която бе почти като стон.
— По дяволите, ти направи същото, което щеше да направи и Юнис! И точно това ме притеснява.
— Благодаря, Джейк. Сега вече се чувствам по-добре. — Тя разкопча колана, премести се до него и прокара пръст по магноципа на наметалото си. — Уф, не мога да сваля това обемисто нещо тук. Джейк, целуни ме, но по-хубаво, отколкото те. Прегърни ме, целуни ме и ми кажи, че Юнис би се гордяла с мен.
— Джоан!…
— Не ме засрамвай, Джейк. Аз съм момиче и имам нужда да бъда целувана. Направи го така, че да забравя техните целувки. Наричай ме Юнис, мили, това е името, което искам да чувам от устните ти. Кажи ми, че съм добро момиче.
— Юнис! — изстена той.
Тя повдигна лицето си към неговото.
— А сега ме целуни, миличък.
Разтреперан, той се предаде.
Целувката продължаваше и продължаваше. На Джоан й трябваха само няколко секунди, за да я превърне от нежна в страстна, но той не се дръпна. „Юнис? Ще припадна.“ („Излишно е да ти го казвам, мила. Чаках този момент толкова дълго.“)
Най-сетне Джейк се освободи от устните й, но тя продължаваше да се гуши в обятията му.
— Благодаря ти, Джейк — за това и за всичко останало.
— И аз ти благодаря… Юнис. Джоан Юнис.
— Наричай ме само Юнис още малко. Нали съм добро момиче? Заслужавам ли тялото й?
— О… да!
— Старая се. Джейк, скъпи, вярваш ли в призраци? Имам чувството, че Юнис беше тук с нас преди малко. Не бих се справила толкова добре без нейната помощ. И друг път ми се е струвало така.