Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
— Трябва да припечеля още — заяви той.
Развълнувани, другите разшаваха пръстите си.
После, след като приятелят им се оттегли в друга стая, за да преброи спечеленото, те се настаниха в удобни, меко тапицирани столове и се подготвиха за пътешествието.
Понесоха се заедно и оставиха телата си да почиват. Издигнаха се нагоре и последваха връзката на фигурката със Звездната равнина; видима за тях, в нематериалното им състояние, тя приличаше на тънка сребърна нишка.
Бяха се отдалечили много от пещерата на събратята си, намираха се отвъд камъните и шумовете на Материалния свят, носеха се в безкрайния мир на Звездната равнина. Тук цареше почти пълна тишина, нарушавана само от безспирния шепот на вятъра. Тук нямаше солидни конструкции, не и материални, а веществата им не се различаваха от отсенките на светлината.
Когато приближиха края на астралното си пътуване, илитидите се отдалечиха от сребърната нишка. Щяха да навлязат в измерението, щяха да се приближат до същността на величествената пантера, но не толкова, че тя да усети присъствието им. Обикновено крадците на мисли не бяха добре дошли тук, както и в другите измерения — където и да отидеха, те срещаха презрението на почти всички.
Илитидите приеха напълно и без произшествия астралните си образи и с лекота откриха същността на фигурката.
Гуенивар лудуваше из гората на звездна светлина. Преследваше един лос — през безкрайният цикъл на времето. Лосът, който бе не по-малко възхитителен от пантерата, подскочи и полетя с идеален баланс, с неподправено изящество. Двете същества разиграваха тази сцена за милионен път и щяха да продължават да я разиграват още безкрайно много пъти. Такъв беше редът, такава беше хармонията, която осмисляше съществуването на пантерата и, която от край време управляваше живота във всички измерения на вселената.
Някои същества, обаче, подобно на обитателите на долните земи и крадците на мисли, не можеха да приемат простото съвършенство на това съществуване, на тази хармония, не можеха да различат красотата на този вечен лов. Докато наблюдаваха пантерата, залисана в играта на живота си, илитидите мислеха само за едно — как да извлекат най-голяма полза от котката.
17
Деликатно равновесие
Белвар проучи внимателно последния си враг и видя нещо познато в твърдата му черупка. Нима преди беше помагал на подобно същество? Гномът не преставаше да се чуди, но дори и да имаше някакви съмнения, гладиаторът-свиърфнебъл не можеше да достигне до истинската си същност на лукав гном — неговият господар непрестанно мамеше съзнанието му с хитрите си илюзии:
— Убий го, смели ми шампионе — крещеше илитидът от публиката. — Той е твой враг, в това няма съмнение. Той ще ме нарани, ако не го спреш, ако не го убиеш!
Много по-едрото от Трак клюнесто изчадие не спираше да предизвиква дребничкия свиърфнебъл, бързаше да го даде за храна на илитидите.
Белвар коленичи и зачака подходящия момент. Когато клюнестото изчадие се надвеси над него с разперени ръце, за да запази равновесие и да не се катурне встрани, гномът се изстреля нагоре, а изпънатата му ръка — чук се заби в гърдите на противника. Мощта на удара беше толкова силна, че цялата костна броня се пропука. То загуби съзнание и полетя напред, повличайки и Белвар със себе си — беше много по-тежък от него и падаше с много по-голяма сила, от тази, с която бе отскочил той. Гномът усети как рамото му се извади от ставата и едва не припадна. Но призивите на господаря му не стихваха, дори напротив — те завладяха мислите му и надделяха болката.
Гладиаторите се строполиха на земята — Белвар беше затрупан под тежестта на чудовището. Огромният размер на клюнестото изчадие му попречи да забие ноктите си във възрастния свиърфнебъл, но то имаше и други оръжия. Злокобната му човка се спусна към Белвар.
Лукавият гном успя да вдигне своята ръка — кирка и да я постави на пътя й, но това не попречи на чудовището. То продължаваше да натиска главата си надолу, а ръката на гладиатора-свиърфнебъл започна да се извива назад. Гладната човка се стрелна напред и се затвори само на инч от лицето на Белвар.
Публиката на огромната арена скочи на крака и завика възбудено. Някои илитиди използваха мислите си, други — гъргорещите си, воднисти гласове. Някои размахваха пръсти, други — стиснати юмруци; дори една част от илитидите прибързано се опитаха да съберат печалбата.
Господарят на Белвар, уплашен от загубата на шампиона си, повика крадеца на мисли, притежаващ клюнестото изчадие:
— Ще се откажеш ли? — попита с пресилена увереност на мислите си той.