Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Цезар винаги беше правел впечатление с представителния си вид. И все пак от мига, в който влезе във функциите си на претор, той сякаш се бе издигнал и в преносния, и в прекия смисъл. Словата му въздействаха със сила, която отговаряше и на ранга, и на социалното му положение, и всички хора се поддаваха на внушенията му.
— Как може? — попита Цезар тълпата. — Защо пренебрегваме по този начин движещата сила на нашия град, защо я обиждаме, защо й се присмиваме? Защо стените на храма са голи, вместо да бъдат украсени по най-достоен начин? Защо храмът не получава пищни подаръци от царе и князе? Защо Минерва и Юнона са се превърнали в божества без образ? Двете нямат свои статуи, дори изваяни от най-обикновена глина! Къде е златната украса? Къде са златните колесници? Къде са възхитителните релефи, къде са приказните мозайки?
Цезар замълча за миг, за да осмислят словата му, и продължи:
— Аз ще ви кажа, квирити! Парите за всичко това са отишли в кесията на Катул! Милионите сестерции, които римската хазна осигуряваше на Квинт Лутаций Катул, никога не са напускали банковата му сметка! Ходих специално до хазната, за да прегледам водените сметки, и просто не открих такива! Имам предвид, че не открих сметки, които да обяснят съдбата на многото тлъсти суми пари, които през годините на Катул са били изплащани! Това е светотатство! Няма друга дума за подобно деяние! Човекът, на когото бе поверено да възстанови дома на Юпитер с полагащия му се блясък и величие, си присвои всички средства за целта!
Докато Цезар говореше, възмущението обхващаше слушателите му. Той казваше истината: странно е, че никой не беше забелязал очевидното.
От Капитолия скоро дотича самият Квинт Лутаций Катул, придружен от Катон, Бибул и останалите добри люде.
— Ей го на! — посочи го с пръст Цезар. — Погледнете го! Какво безочие! Каква наглост! И все пак нека отдадем дължимото и на смелостта му! Крадецът сам идва при нас да ни се покаже, дори тича, за да не закъснее! Как ли изобщо тича с всичките тези кесии, окачени на врата му? Квинт Лутаций Пекулат, Квинт Лутаций Крадливия! Крадливия мошеник!
— Какво означава всичко това, преторе? — попита задъхан Катул. — Днес е празничен ден, нямаш право да свикваш трибутните комиции!
— Аз съм върховен понтифекс и съм свободен да свикам народното събрание по всяко време, щом се отнася до проблем от религиозно естество! А този, който обсъждаме, е точно такъв, Катуле! Обяснявам на гражданите защо Юпитер Оптимус Максимус все още няма достоен дом за себе си.
Катул беше чул как Цезар го нарича „крадливия“ и не му беше нужно повече да разпитва, за да разбере какво точно е положението.
— Ще ми платиш скъпо за това, Цезаре! — заканително размаха юмрук той.
— А? — учуди се Цезар и се отдръпна, сякаш се уплаши. — Чувате ли го какво говори, квирити? Аз го разобличавам, задето е ограбил парите на Рим, а той ми се заканва! Хайде, Катуле, защо не си признаеш публично това, което цял Рим знае? Моите обвинения са доказани, във всеки случай много по-убедително от твоите, когато крещя в Сената, че съм бил изменник! Достатъчно е човек просто да погледне голите стени, грозния под, празните постаменти и липсата, на каквито и да е богати дарове в храма на Юпитер, за да се убеди на какво голямо унижение си подложил Великия бог!
Катул не знаеше какво да отговори. Истината беше, че никога не бе и помислял как да обясни пред народа положението си — положението, в което Сула насила го беше вкарал! Народът нямаше никаква представа какви разходи поглъща толкова голяма сграда като храма на Юпитер, която при това се очаква да просъществува със столетия и трябва да бъде солидно изградена. Каквото и да изречеше в своя защита, щеше да прозвучи като лъжа и фалшиво оправдание.