Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Блей просто стоеше пред него със замръзнало изражение, погледа му се стрелкаше наоколо, без да намира онова, което търсеше. Ала въпреки това не се отдръпна, не избяга панически. Остана точно там, където беше.
- Съжалявам. - Куин гледаше като през стъкло как собствената му ръка се протегна и докосна лицето на Блей, а пръстите му погалиха бузата му. - Съжалявам. - О, Господи, докосваше го. Чувстваше топлината на кожата му, вдишваше чистия му, мъжествен аромат. - Съжалявам. - Какво, по дяволите, правеше? Господи… беше твърде късно, за да си отговори – протегна и другата си ръка и сложи длан на широкото рамо. - Съжалявам. – Господи, придърпваше Блей, притискаше тялото му към своето. – Съжалявам. – Едната му ръка се премести на тила на Блей и се зарови дълбоко в гъстата къдрава коса. – Съжалявам.
Блей остана неподвижен, изправил гръбнака си като стрела, с ръце около стегнатия си корем. Но след миг, почти объркан от собствената си реакция, започна да се накланя напред, отначало колебливо, а после с цялата си тежест.
С рязко движение Куин обви ръце около най-важния човек в живота му. И това не беше Лейла, макар да не искаше да си го признае. Не беше и Джон, нито краля. Нито пък някой от братята. Този мъж бе причината за съществуването му. И макар да го измъчваше, че Блей бе влюбен в друг, го приемаше. Беше минала цяла вечност, откакто за последно го докосна, а това не му харесваше.
- Съжалявам. – Хвана с две ръце главата на Блей, придърпа го още по-близо и притисна лицето му към ямката на врата си. – Съжалявам.
Блей не се възпротиви; Куин потръпна, извърна лице настрани, вдиша дълбоко и опита да запамети всяко едно усещане дълбоко в съзнанието си. Искаше да помни този миг завинаги. И докато дланите му продължаваха да галят мускулестия гръб на Блей, той направи всичко по силите си, за да се реваншира не само за изневярата на братовчед си. – Съжалявам...
С едно рязко движение Блей се освободи от прегръдката и разтърси глава. Отблъсна се далеч от тялото на Куин. Куин провеси рамене.
- Съжалявам.
- Защо продължаваш да го повтаряш?
- Защото…
В същия момент, когато погледите им се срещнаха, Куин знаеше, че е време. Бе пропилял толкова много шансове с Блей; бе направил толкова грешни стъпки и толкова умишлени спречквания, толкова пъти бе отричал – винаги той. Толкова дълго се бе страхувал, но стига вече.
Когато отвори уста, за да изрече двете думички, застанали на езика му, Блей го изгледа свирепо.
- Не ми трябва помощта ти, ясно? Мога сам да се грижа за себе си.
Туп. Туп. Туп. Сърцето му биеше толкова силно, че се зачуди дали няма да се пръсне.
- Значи ще останеш с него, - каза вяло Куин. – Смяташ да...
- Никога повече не засягай темата за Сакстън, никога. Закълни се.
Макар да го убиваше, Куин нямаше сила да откаже каквото и да било на приятеля си.
- Добре. – Вдигна дланите си. – С вдигнати ръце.
Блей кимна, и така подписаха споразумението.
- Просто исках да ти помогна, - каза Куин. – Само това.
- Не можеш, - контрира го Блей.
Господи, въпреки че отново си противоречаха, копнееше за повече близост – и внезапно видя начин да постигне точно това. Предложението беше рисковано, ала поне в него се криеше някаква логика. Ръцете му се вдигнаха, заопипваха, намериха мястото и се впиха. Първо в раменете на Блей, после във врата му.
Възбудата го връхлетя, члена му се втвърди и той се задъха.
- Всъщност мога да ти помогна.
- Как?
Куин се приближи толкова близо, че устата му почти докосваше ухото на Блей. После нарочно допря голите си гърди до гърдите на Блей.
- Използвай ме.
- Какво?
- Дай му урок. – Куин го стисна още по-здраво и килна главата на Блей назад. – Отплати му се подобаващо. С мен.
За да бъде кристално ясен, Куин изплези език и го прокара по врата на Блей. В отговор Блей изсъска толкова силно, сякаш изпсува. После го удари и го отблъсна.
- Да не си си изгубил ума?
Куин се хвана за възбудения си огромен член.
- Желая те. И те искам по всякакъв начин – дори и само за да си го върнеш на братовчед ми.
Изражението на Блей се колебаеше като при игра на тенис на маса между пълно учудване и епичен гняв.
- Ах, ти, шибан задник! С години ме отблъскваш и после изведнъж си готов? Какво не ти е наред?