Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
А той кога изобщо бе подкрепял най-добрия си приятел? Какво бе направил някога за него? Блей имаше право да изхвърчи от стаята му. Така се казваше, нали – „Твърде малко, прекалено късно”? А и не беше като Куин да предлага награда на победителя. Под повърхността наистина не се чувстваше стабилен. Не намираше покой.
Всъщност заслужаваше всичко това...
Лъчът светлина имаше лимонено жълт цвят и разцепи черното поле пред погледа му, все едно непрогледния мрак беше парче плат, а лъча – остър нож. Някой се промъкна тихо в стаята му и затвори вратата.
Още по аромата се досети кой е. Сърцето на Куин запрепуска и той се надигна от възглавниците и се изправи.
- Блей…?
Чу се едва доловимо шумолене и робата се смъкна от тялото на високия мъж. И миг по-късно матрака се огъна под голямата тежест на мъжа. Куин се пресегна в мрака и с безпогрешна точност улови с ръце врата на Блей отстрани, сякаш бе огрян от светлина. Не смееше да говори – страхуваше се, че думите ще му изневерят и ще съсипе чудото.
Вдигна глава и придърпа Блей надолу към себе си; когато кадифените му устни се озоваха пред неговите, той ги целуна отчаяно и Блей му отвърна. Изведнъж потисканото минало се отприщи с такава ярост, че когато усети вкуса на кръвта, не беше сигурен чии зъби кого са проболи. На кой, по дяволите, изобщо му дремеше?
Със силно и рязко дръпване, той положи Блей на леглото и после се претърколи върху мъжа, разтвори бедрата му и се настани между тях с леки тласъци, докато твърдия му член не опря този на Блей…
И двамата изстенаха.
Зашеметен от всичката тази гола кожа, Куин започна да движи таза си нагоре и назад, слабините им се търкаха и горещата им плът ги караше да се целуват още по-страстно и влажно. Полудяха, навсякъде, бързо, по-бързо, по-бързо – по дяволите, мамка му, изпитваше такъв силен глад за близост, че не осъзнаваше къде се намираха ръцете му или какво докосваха – проклятие, имаше прекалено много кожа, която да бъде докосвана, твърде много коса, която чакаше да бъде опивана, прекалено много…
Куин се надърви, топките му се втвърдиха, възбудения му член се движеше между тях и той свърши навсякъде. Не му попречи и той не забави темпото дори за миг. С рязко движение се отскубна от устата, която можеше да целува през следващите сто години, и се намести надолу към гърдите на Блей. Мускулите му изобщо не приличаха на мускулите на обикновените мъже, които беше чукал – Блей беше вампир, боец, войник, който тренираше здраво и до такава степен разви мускулите си, че сега беше не само полезен, но и истински смъртоносен. И, по дяволите, тялото му само по себе си действаше възбуждащо, ала най-важното бе, че под него стоеше Блей, най-после след всичките тези години…
Блей.
Куин прокара зъбите си по твърдия като скала корем и остави аромата си по кожата на Блей като маркировка – направи го съвсем нарочно. Ароматът на тежки подправки се разнасяше към други места. Изстена, когато ръката му намери члена на Блей, и докато опипваше твърдия чеп, мъжа изви рязко гръбнак и ругатните му разцепиха пространството почти по същия начин както светлинния лъч малко по-рано.
Куин облиза устните си, повдигна чепа на Блей и остави главичката на дебелия, изправен член, да разтвори устата му. Засмука дълбоко, пое го до основата, разтвори гърлото си и погълна всичко. В отговор Блей тласна таза си напред и здравите му ръце се заровиха в косата на Куин и натиснаха главата му още по-надолу, докато въздуха не спря да влиза в дробовете му. В крайна сметка на кой му трябваше кислород?
Пъхна ръце под задника на Блей, наклони таза му и започна да се движи нагоре-надолу – вратът му се огъваше под смазващия ритъм, раменете му се издигаха и отпускаха, и сега правеше онова, което бе предложил на Блей точно преди да си тръгне.
Разбира се, нямаше намерение да спре дотук. Не.
Това беше само началото.
Глава 28
Блей почти прекърши врата си, докато буташе и натискаше възглавниците на леглото на Куин. Положението бе извън контрол, ала той не искаше дори за миг да забавя темпото: таза му се тласкаше нагоре-надолу, члена му влизаше и излизаше от устата на Куин...
Слава богу, че лампите бяха загасени. Усещанията сами по себе си бяха трудни за възприемане, а какво остава ако се виждаха? Едва ли щеше да е способен да...
Оргазмът се изстреля от него, дъхът му спря, цялото му тяло се стегна, възбудата му бе нечовешка. Спазмите го разтърсваха, а устата буквално го доеше – бясно засмукваше и го освобождаваше от напрежението, през него преминаваха вълни на изтръпващо удоволствие – от главата чак до топките, и в един момент тялото му достигна съвсем различно ниво на съществуване...