Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Със свободната си ръка Куин си играеше с една от халките на зърната му и гледаше какво се случва със слабините на Блей: под халата си мъжа имаше такава ерекция, че хавлиения плат просто не можеше да я скрие.
- Да не би да си изгубил проклетия си мозък! Какво по дяволите?
Обикновено Блей не проклинаше и не повишаваше тон. За пръв път го виждаше да губи контрол. Впил очи в погледа на приятеля си, Куин бавно коленичи.
- Нека се погрижа за това...
- Какво?
Той се наведе напред и хвана края на халата, придърпвайки го към себе си.
- Ела тук. Нека ти покажа как го правя аз.
Блей сграбчи колана на халата, който придържаше двете половини затворени, и го пристегна силно.
- Какво по дяволите правиш?
Господи, единствения подходящ начин беше наистина да стои на колене и да го моли.
- Искам да бъда с теб. Все ми е тая защо, просто ми позволи да бъда с теб...
- След толкова време? Какво се промени?
- Всичко.
- Ти си с Лейла...
- Не. Ще го повторя колкото пъти пожелаеш да го чуеш – не съм с нея.
- Тя е бременна.
- Един път. Бях с нея само веднъж, и както вече ти обясних, само защото исках семейство, също и тя. Един път, Блей, и никога повече.
Главата на Блей се отметна назад и очите му се затвориха, сякаш някой забиваше пирони под ноктите му.
- Не ми го причинявай, за бога, не може да ми го причиниш… - Гласът му се пречупи и мъката, пропита в него, отрази всичките проблеми, причинени от Куин. – Защо сега? Може би ти си този, който иска да си го върне на Сакстън?
- Зарежи братовчед ми, той няма нищо общо с мен. Дори и да беше сам, пак щях да съм паднал на колене на този килим, и пак щях да те желая. Ако беше обвързан с жена, ако се срещаше с някого по съвсем нормален начин, ако обикаляше милиони различни места през живота си… пак щях да съм точно тук. И щях да те умолявам за нещо, за каквото и да е – само веднъж, дори това да е единственото, което може да ми дадеш.
Куин се пресегна отново, бръкна под халата, погали силния, мускулест крак, и когато Блей отново отстъпи, осъзна, че губи битката. Проклятие, щеше да изтърве шанса си, ако не...
- Виж, Блей, през живота си съм свършил много глупости, но винаги съм се придържал към истината. Тази вечер почти не умрях и това ме накара да се осъзная. Там горе, в самолета, докато се взирах в непрогледната нощ, не мислех, че ще оцелея. И тогава всичко ми се изясни. Точно затова искам да съм с теб.
Всъщност беше го разбрал много по-рано, доста преди случката с Чесна-та, ала се надяваше обяснението да прозвучи логично пред Блей. Може и да успя. В отговор мъжът се олюля на краката си, като че ли щеше да отстъпи – или да излезе от стаята. Не можеше да знае какво ще направи. Куин побърза да каже още нещо:
- Съжалявам, че пропилях толкова много време и ако не искаш да си с мен, разбирам. Ще се отдръпна и ще заживея с последствията. Но за бога, ако има шанс, без значение каква ще е твоята причина – отмъщение, любопитство… по дяволите, дори да ми позволиш да те изчукам един единствен път и никога, ама никога повече, и просто ако решиш да прободеш сърцето ми с кол… ще го приема. Ще те приема… независимо по какъв начин, само да те имам.
Пресегна се за трети път и плъзна ръка по задната част на крака на Блей. Погали го. И продължи да го умолява.
- Не ме интересува какво ще ми коства...
Глава 27
Надвесен над Куин, Блей усещаше неестествено ясно всичко около себе си: чувството от ръката на Куин отзад на бедрото му, начинът, по който ръба на халата се отриваше в прасеца му, натежалия мирис на секс във въздуха. През целия си живот желаеше това, по-точно през живота след трансформацията си, когато сексуалното му желание се засили. Този момент бе кулминация на безброй мечти и фантазии, тайната му страст най-после се сбъдна.
Изглеждаше съвсем искрен: в разноцветните очи на Куин не се забелязваше сянка на съмнение. Мъжът не само говореше откровено и се кълнеше в името на Господ, ала дори се показваше съвсем уязвим пред някого.
Блей притвори клепачи за кратко. Подчинението беше в абсолютен противовес на всичко, което определяше Куин като мъжкар. Той никога не предаваше нито принципите си, нито оръжието си, нито дори себе си. И все пак този обрат имаше някакъв смисъл. Сблъсъкът със смъртта обикновено караше хората да се обърнат към Господ…