Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Мисля, че трябва да зададеш този въпрос на братовчед ми.
Блей тръгна напред, и Куин се опита да го заобиколи. Блей го сграбчи рязко и оголи зъби, съскайки.
- Бягаш, а?
С тих глас Куин каза:
- Не. Ще затворя проклетата врата, така че никой друг да не чува.
- Изобщо не ми пука!
Куин се сети за Лейла, която се опитваше да спи в другия край на коридора.
- Е, на мен ми пука.
Куин се изскубна и затвори вратата. После, преди да се обърне, затвори очи за миг и вдиша дълбоко.
- Отвращаваш ме, - заяви Блей.
Куин отпусна глава.
- Трябва да се разкараш от живота ми. – Пропития с горчивина познат глас го жегна право в сърцето. – Не ми се бъркай в работите!
Куин погледна през рамо.
- Дори не ти дреме, че той е бил с някой друг?
Устата на Блей зейна. После се затвори. Веждите му се навъсиха.
- Какво?
О, чудесно. В бързината Блей не се беше запитал за причините.
- Какво каза? – повтори Блей.
- Много добре ме чу.
Когато не последва отговор, не се чуха псувни, към него не полетяха никакви обекти, Куин се обърна. След минута Блей кръстоса ръце, не на гърдите си, а пред корема, сякаш му се гадеше. Куин разтърка лицето си и заговори с пречупен глас:
- Съжалявам. Адски съжалявам… Не искам нищо от това да ти се случва.
Блей разтърси цялото си тяло.
- Какво… - Сините му очи гледаха в една точка. – Затова ли го нападна?
Куин пристъпи напред.
- Съжалявам… Аз просто… той влезе през вратата и веднага усетих миризмата, и просто си изтървах нервите. Дори не се замислих.
Блей примигна, сякаш се бе сблъскал с непознато понятие.
- Затова ти… защо по дяволите го направи?
Куин направи още една крачка и после се насили да спре, независимо от надделялото желание да се доближи до мъжа. А и когато Блей започна да клати глава, сякаш не осъзнаваше за какво му говорят, Куин прецени, че е по-добре да мълчи. Но не се стърпя.
- Спомняш ли си случката долу в клиниката, преди около година… - Посочи пода, в случай, че Блей беше забравил къде е тренировъчната зала. – Малко преди ти и Сакстън за пръв път… - Точно така. По-добре бе да не довършва изречението, особено ако искаше храната да остане в стомаха му. – Спомняш ли си какво ти казах?
Блей изглеждаше объркан и той му припомни.
- Казах ти, че ако някой някога те нарани, ще го преследвам, докато не го оставя да изгори на слънцето. – Дори Блей чу как гласа на Куин се сниши в ръмжене. – Тази вечер Сакстън те нарани, и аз направих онова, което обещах тогава.
Блей разтърка лицето си с ръце.
- Исусе…
- Предупредих те какво ще се случи. И ако отново го направи, не ти обещавам, че няма да довърша започнатото.
- Виж, Куин, не може… не можеш да продължаваш с тия простотии. Просто не можеш.
- Не ти ли пука? Той ти изневери. Не е редно.
Блей издиша бавно и продължително, все едно се беше изморил да носи цялата тежест.
- Просто… не го прави никога повече.
Сега Куин поклати глава. Не схващаше. Ако той имаше връзка с Блей, и Блей му изневереше, никога нямаше да го превъзмогне. Господи, защо не се възползва от предложеното му? Защо му трябваше да бяга. Трябваше да остане. Без подканване краката му пристъпиха още крачка напред.
- Съжалявам…
Изведнъж започна да изрича думите отново, и отново, и ги повтаряше с всяка крачка, докато се доближаваше към Блей.
- Съжалявам… съжалявам… аз… съжалявам… - Не осъзнаваше какво говори или прави; просто изпита неистова нужда да се разкае за всичките си грехове. А те наистина бяха много, особено тези, които се отнасяха до почтения мъж, застинал като мъртвец пред него.
Накрая застанаха само на крачка разстояние, преди гърдите им да се допрат. Гласът на Куин вече звучеше като шепот.
- Съжалявам.
Настъпи неловко мълчание и устата на Блей се отвори, ала не от изненада. По-скоро изглеждаше, че не може да диша. Напомняйки си, че не трябва да се държи като задник, около когото се върти целия свят, Куин върна разговора към случващото се между Блей и Сакстън.
- Не искам да ти причиняват това, - каза той и очите му блуждаеха по лицето на Блей. – Страда достатъчно, и знам, че го обичаш. Съжалявам… толкова съжалявам…