Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Как си, големия?
Гласът на Рейдж достигна ушите на Куин; ясно бе, че брата искаше да се увери, че цялата тая драма е приключила, ама наистина. Нямаше нужда. В мига, в който Блей му каза да спре с глупостите, тялото на Куин се подчини, все едно го бяха изключили с дистанционно.
Другите се мотаеха наоколо и го оглеждаха за признаци, че смята отново да нападне Сакстън и пак да се опита да го удуши.
- Успокои ли се вече? – подкани го Рейдж.
- Да, да. Добре съм.
Желязната решетка около гърдите му се разхлаби и постепенно се отдръпна. Тогава една грамадна ръка го хвана за рамото и го стисна.
- Фриц мрази трупове в предната зала.
- Ама там няма много кръв след душенето, - отбеляза някой. – Чистенето ще е лесно.
- Само един слой лак ще е достатъчен, - иззвъня друг глас.
Настъпи тягостно мълчание.
- Ще се качвам горе. – Когато всички започнаха да му хвърлят кръвнишки погледи, Куин поклати глава. – Не за повторение. Заклевам се в моята…
Той всъщност нямаше майка, баща, брат, сестра… или дете, въпреки че се надяваше последното да предстои.
- Няма да го нападам, о'кей?
Не изчака повече коментари. Не искаше да обижда никого, но самолетната катастрофа и опита за убийство на един от малкото му останали приятели му бяха напълно достатъчни за една вечер. Изруга и тръгна към втория етаж – спомни си, че трябва непременно да се отбие при Лейла.
Качи се горе, тръгна право към стаята за гости, в която се бе настанила Избраницата, и почука леко на вратата.
- Лейла?
Въпреки че двамата щяха да имат бебе, изпитваше неудобство просто така да нахлуе, без да го поканят. Почука още веднъж – този път по-силно. Гласът му също прозвуча по-високо.
- Лейла?
Сигурно спеше. Завъртя се и тръгна към стаята си, мина покрай затворената врата на офиса на Рот, и продължи между статуите в коридора. Когато мина покрай вратата на Блей, не можа да се сдържи, спря се и се загледа в нея. Исусе Христе, почти уби Сакстън. Макар че все още се чувстваше предаден.
Винаги бе знаел, че братовчед му е курва – и не му харесваше, че е прав за това. Какво за бога си мислеше Сакс? Получаваше най-доброто в леглото всеки божи ден, и въпреки това, по някаква причина някой странник от бара, или от клуба, или от Градската библиотека на Колдуел се оказваше по-добър? Защо изобщо бе нужно?
Кучият му син изневеряваше.
Когато ръцете му се свиха в юмруци и той си представи колко забавно ще е да изкърти вратата, само за да размаже физиономията на Сакстън, едва се контролираше.
„Остави го на мира, веднага.”
От нищото гласа на Блей отново проникна в главата му, и естествено яростта му се изпари. Буквално за секунда от див бик стана неузнаваемо кротък. Странно.
Разтърси глава, отиде в спалнята си и тръшна вратата. Включи осветлението и просто застина на място, краката му се залепиха за пода, ръцете му увиснаха като въжета, главата му се поклащаше в горната част на гръбнака. Нямаше къде да иде.
Без видима причина се сети за една от любимите на Фриц прахосмукачки „Дайсън”, забутана някъде в килера, оставена в мрака, докато някой не я потърси. Прекрасно. Чувстваше се паднал на нивото на прахосмукачка. Измърмори някакво проклятие и си заповяда да се съблече и да си легне. Нощта бе убийствена от мига, в който слънцето залезе, и единствената добра новина бе, че бъркотията най-после приключи. Навсякъде спуснаха щорите, за да пазят от слънчевите лъчи. Къщата постепенно утихваше. Беше време за дълбок възстановяващ сън.
Като свали предпазливо прилепналата си тениска и изръмжа от болка, осъзна, че е оставил коженото си яке и оръжието долу в клиниката. Все тая. Тук горе имаше допълнителни оръжия, ако му потрябваха през деня, а и можеше да му донесат нещата преди закуската.
Посегна към ципа на кожения си панталон и...
Вратата зад него се отвори с такава сила, че рикошира в стената, само за да попадне обратно в хватката на вбесения копелдак. Блей беше тотално превъртял, и застанал под касата, цялото му тяло трепереше с такава ярост, че дори Куин, който бе свикнал на много гадости през живота си, остана без думи.
- Какво, да му се невиди, не ти е наред? – изкрещя мъжкаря.
Ти бъзикаш ли се, си помисли Куин. Как можеше да не усети непознатата миризма върху собствения си любовник?