Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Сакстън имаше наглостта да изглежда отегчен.
- Не се обиждай, драги ми братовчеде, но нямам време за това.
Мъжът се завъртя на пета… Куин стрелна едната си ръка напред и го хвана. С бързо издърпване го изправи, така че бяха лице в лице отново. И мамка му, от смрадта, идваща от него, му се повдигаше.
- Блей рискува живота си във войната… и ти се чукаш с някакъв зад гърба му? Много изискано, духач…
- Куин, това не те засяга…
Сакстън опита да се измъкне от хватката му. Не беше добра идея. Преди Куин да разбере какво прави, беше сключил дланите си около врата на мъжа.
- Как смееш, по дяволите – каза с напълно оголени зъби. Сакстън сграбчи и двете китки на Куин с ръцете си и опита да се освободи, въртеше се, дърпаше, но не успяваше да направи нищо.
- Задушаваш… ме…
- Би трябвало да те убия точно тук, веднага, - изръмжа Куин. – Как можа да му причиниш това, мамка му? Той е влюбен в теб…
- Куин… - борещият се глас ставаше все по-тих и тих. - Ку…
Мисълта за всичко, което имаше братовчед му и за всичко, за което той не се грижеше, му даваше допълнително сила и я канализираше право в ръцете си.
- От какво още имаш нужда, дявол да те вземе, задник такъв? Мислиш, че някакъв непознат ще е по-добре от това, което имаш в леглото си?
Силата на яростната му атака започна сега да бута Сакстън назад, обувките му скърцаха по гладкия под, докато тези на Куин носеха и двама им. Всичко това спря, когато раменете на Сакстън се удариха в огромните перила на стълбището.
- Скапана уличница такава…
Някой извика. После още някой. И след това последва доста силен шум от бързо слизащи крака от различни посоки, последван от много ръце, които дърпаха неговите. Все едно. Просто държеше очите си и ръцете си сключени, яростта у него го превръщаше в булдог, който… Нямаше… Да… Пусне…
Глава 26
- Мислите ли отново да се върнете в Колдуел? – Блей попита майка си.
- Не зная. Всяка вечер баща ти излиза спокойно за работа, а и на двамата ни харесва тишината и уединението тук в провинцията. Смяташ ли, че сега е по-безопасно в града...
От нищото, през затворената врата на стаята му се чуха викове. Блей хвърли поглед натам и се намръщи.
- Хей, мамен, съжалявам, че ще приключим, но в къщата става нещо...
Гласът ѝ се сниши и страх се прокрадна в думите ѝ.
- Нали не ви нападат?
За миг онази нощ в дома им в Колдуел преди година и половина изникна в съзнанието му и стомаха му се сви: майка му трепереща от страх, собствения му баща вдигнал ръце срещу врага, къщата съсипана.
Въпреки че виковете се засилваха, той не можеше да я остави, без да я успокои.
- Не, не, не, мамен, мястото е непробиваемо. Никой не може да ни намери, а дори и да успеят, няма как да влязат вътре. Сигурно братята спорят за нещо – честно, всичко е наред.
Поне се надяваше да е. Навън започваха сериозно да вилнеят.
- Това е такова облекчение. Не мога да позволя да ти се случи нещо. Върви и се погрижи за твоите неща и ми се обади, когато решиш да ни посетиш. Ще ти подредя стаята и ще ти направя от онази лазаня.
Като по команда устата му се напълни със слюнка. Дори очите му се насълзиха малко.
- Обичам те, мамен и, благодаря ти. Ти знаеш, за…
- Аз ти благодаря, че ми се доверяваш. Сега върви да видиш какво става и се пази. Обичам те.
Затвори слушалката, скочи от леглото и тръгна към вратата. В секундата, в която се озова в коридора със статуите, разбра, че в основната част на къщата се водеше голяма битка: наоколо се носеха гласовете на много мъже, и във всички се усещаше тревожна нотка. Той хукна по най-краткия път към балкона на втория етаж...
Когато връхлетя във фоайето, не разбра веднага какво виждат очите му: в основата на стълбището се беше събрала цяла групичка хора и всички протягаха ръце, все едно се опитваха да прекратят сбиване. Само където не се биеха двама от братята.
Какво по дяволите? Наистина ли се опитваха да откъснат Куин от Сакстън? Исусе, жестокото копеле беше вкопчило ръце около врата на братовчед си, и съдейки по пепелявото лице на другия мъж, бе на път да го удуши.
- Какво, по дяволите, си мислите, че правите? – изкрещя Блей и изтича до стълбите презглава.
Когато достигна мястото, много от братята препречваха пътя му, ала не бяха от мъжете, които може просто да изблъскаш с лакти. За съжаление, ако някой можеше да измъкне Куин, това щеше да е той. Обаче как, по дяволите, щеше да привлече вниманието на вироглавия задник?