Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Оставаше ми единствено да въдворя ред.
— Ан, Мери, бихте ли ми донесли един чай?
Те се спогледаха.
— И двете заедно ли? — учуди се Мери.
— Да, моля.
Изгледаха ме подозрително, но въпреки това направиха реверанс и излязоха от стаята. Веднага щом затвориха вратата, се обърнах към Луси.
— Ела да седнеш — поканих я и я придърпах до себе си на тапицираната пейка пред огледалото. След това u отправих един простичък въпрос: — Щастлива ли си?
— Госпожице?
— Напоследък ми се струваш леко оклюмала. Питах се дали всичко е наред.
Тя сведе глава.
— Толкова ли е очевидно?
— Само мъничко — отвърнах аз, премятайки ръка през кръста u, за да я притисна към себе си. Тя въздъхна и отпусна глава върху рамото ми. Толкова се радвах, че поне за момент успя да забрави невидимата граница помежду ни.
— Искала ли сте някога нещо, което не можете да имате?
Аз изсумтях.
— Луси, преди да дойда в двореца, бях Петица. Толкова много неща не можех да имам, че дори не си правех труда да ги броя.
Една-единствена сълза се търкулна по бузата u, което ми се стори крайно нетипично за горката Луси.
— Не знам как да постъпя. Попаднах в задънена улица.
Изпънах гръб и я накарах да се обърне с лице към мен.
— Луси, искам да знаеш, че според мен можеш да постигнеш всичко, да бъдеш каквато си пожелаеш. Мисля, че си невероятно момиче.
Тя ми се усмихна вяло.
— Благодаря ви, госпожице.
Знаех, че не разполагаме с много време.
— Чуй сега, искам да ми направиш една услуга. Не бях сигурна дали мога да разчитам на колежките ти, но на теб имам вяра.
Колкото и объркана да изглеждаше, отговорът u беше напълно откровен.
— Готова съм на всичко.
Пресегнах се към едно от чекмеджетата на бюрото и извадих писмото.
— Би ли предала това на страж Леджър?
— Страж Леджър?
— Исках да му благодаря за отзивчивостта, но ми се струваше неуместно да му го поднеса сама. Знаеш как е. — Оправданието ми куцаше, но единствено така можех да обясня на Аспен причините за действията си и да се сбогувам с него. Предполагах, че след тази вечер часовете ми в двореца щяха да са преброени.
— Ще му занеса писмото при първа възможност — прие с готовност тя.
— Благодаря ти. — Сълзите запариха в очите ми, но аз ги отблъснах. Бях уплашена, но имах толкова много основания да изпълня плана си.
Всички заслужавахме нещо по-добро. Семейството ми, Марли и Картър, Аспен и дори прислужничките ми се намираха в безизходица заради кроежите на Грегъри. Щях да се погрижа за тях.
Когато влязох в снимачното студио, държах в ръцете си няколко книги с отбелязани страници и папката с плаката ми. Обстановката беше същата като всеки път досега: троновете на краля, кралицата и Максън се намираха отдясно, до вратата, а скамейките на участничките — отляво. Само че този път по средата на сцената, където обикновено разполагаха подиума за речта на краля или столовете за интервюираните момичета, беше оставено празно място за презентациите ни. Видях бюрото и статива, за които бях помолила, както и бял екран — вероятно за нечии прожекции. Това вече беше впечатляващо. Чудно ми стана кое ли момиче си беше подсигурило такава сложна техника.
Заех последното свободно място, това до Селест, за моя огромна жалост, и оставих папката до себе си, а книгите в скута си. Натали също беше донесла няколко книги, а Елиз четеше и препрочиташе записките си. Крис гледаше към тавана и явно репетираше наум изявлението си. Селест проверяваше грима си.
Силвия също беше дошла, което се случваше, когато трябваше да дообсъдим някой въпрос, а днес направо преливаше от емоции. В това задание бяхме вложили най-много труд и резултатите несъмнено щяха да имат отражение върху нея.
Поех рязко въздух. Бях забравила за Силвия. Но вече беше твърде късно.
— Изглеждате ослепително, дами, разкош! — похвали ни тя. — Всички сте тук, така че е време да изясним някои неща. В началото кралят ще изнесе няколко обявления, а после Гаврил ще представи темата на вечерта: презентациите върху благотворителните ви проекти.
Силвия, вечно уравновесената, калена от дългия живот в двореца желязна дама, не можеше да стои на едно място от вълнение. Буквално подскачаше, докато ни говореше.
— Знам, че сте упражнили добре презентациите си. Ще разполагате с осем минути, а ако някой иска да ви отправи въпрос след това, Гаврил ще ви посредничи. Бъдете нащрек и запазете самообладание на всяка цена. Цялата страна ще ви гледа! Ако забравите нещо, поемете си въздух и продължете напред. Ще се представите отлично. Ще излизате на сцената по ред на местата си, тоест лейди Натали е първа, а лейди Америка — последна. Успех, момичета!