Изчезналата Библиотека

Възцари се мълчание, което Атанасий остави да се проточи.

Емили знаеше, че има само един човек, който би могъл да изпълнява тази роля.

- Арно Холмстравд - промълви тя. Очите й бяха разширени, но погледът уверен. Още в самото начало на описанието на Обществото Емили бе предположила кой е Пазителят му. Сега беше сигурна. - Пазителят е бил професор Арно Холмстравд.

При изричането на името изражението на Атанасий леко се смекчи.

- Да, доктор Уес. Арно беше Пазителят, както и ваш наставник. И добър човек.

В последните му думи се промъкна видимо чувство.

Емили изпита желание на свой ред да изрази общото им чувство на загуба - защото смъртта на Арно предизвикваше и у нея тъга, която се надигаше при всяко споменаване на не -говото име. Тъгата прие ново измерение сега, когато знаеше, че Холмстравд е участвал лично в живота й от толкова дълго време, без тя да подозира. Но най-силното чувство, което я владееше в момента, беше объркано, уплашено, а и изпълнено с очакване въодушевление. Участието й в събитията от последните два дни не е било нито случайно, нито по стечениг на обстоятелството. Бе прекарала повече от година под наблюдението на Обществото. Холмстравд, неговият Пазител, я е наблюдавал повече от година. Беше я подготвял.

За какво? Какво трябваше да направи Емили? Част от нея изпитваше страх, койго й шепнеше да подвие опашка и да избяга възможно по-далеч от всичко това, но друга, по-силна част, се чувстваше окрилена от новото знание и изпълнена със сила да надникне още по-навътре в неговите дълбини. Ако наистина щеше да стане Библиотекар, трябваше да знае какво изисква тази роля.

Отново се обърна към Атанасий

- И така, какво следва обикновено? След цялата тази сложна програма по спечелването им, как вършат работата си Библиотекарите? Нищо от това, което ми казахте, не обяснява факта, че събирането и предаването на информация остава невъзможно, ако човек не знае къде е библиотеката.

- Плодовете на нашата колекция се предават на Пазителя всеки месец в колет.

- Колет ли?

- Ами, нали знаете: малки пакети, завързани с връв.

Емили се стресна, но Атанасий продължи, изпреварвайки възклицанието на недоверие, което напираше да се изплъзне от устните й:

- Не са адресирани до него, разбира се. Това би означавало прекалено голям риск да ни разкрият. Не, прибират ги. Всеки месец събираме новата си информация в колет и я оставяме за колекцията.

- Къде?

- Мястото е различно за всеки Библиотекар. Разбираме къде, как и кога като част от обучението си. А после месец след месец изпълняваме указанията. Пазителят назначава екип от трима помощници на всеки Библиотекар - хора, които Библиотекарят не знае и не вижда, но те са натоварени с отговорността да наглеждат работата на Библиотекаря и да вземат пакетите от уговореното място всеки месец. Уговорките са лични, за всеки новопостъпил. Точно както бяха започнали да ги разработват за вас.