Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Сякаш за да отложи неизбежното, Хари погали с ръка етикета. После отвори бутилката. Какво количество се смята за достатъчно? Червените следи от отровата във вътрешността на спринцовката, която Ветлесен бе използвал, доказваха, че е била пълна. Отрова с цвета на кошинила. „Обичам те, мила моя Кошинила.“ Хари си пое дъх и надигна бутилката. Усети как тялото му се напряга в очакване на предстоящия шок. И отпи. Жадно, отчаяно, като че ли с нетърпение да приключи възможно по-скоро с това неприятно занимание. След всяка глътка от гърлото му се изтръгваше звук, който напомняше ридание.
Седемнайсета глава
Понеделник. Гюнар Хаген вървеше по коридора с енергични стъпки. От разобличаването на Снежния човек бяха изминали четири дни. Предвид успешното приключване на случая би трябвало тези дни да изминат приятно. И Хаген наистина приемаше непрекъснато поздравления, шефовете се усмихваха, в пресата валяха хвалебствия за работата на полицията, а от чуждестранни медии пристигаха искания за подробно комюнике с информация как е започнало цялото разследване, как е протекло и как е приключило. Но и неприятностите не закъсняха: човекът, запознат с всички подробности по разнищването на случая, изчезна. През последните четири дни никой не бе виждал или говорил с Хари Хуле. Причината беше повече от ясна. Колеги го засекли в бар „Фенрис“. От устата на Хаген не излезе нито дума за проявите на подчинения му старши инспектор, но слуховете стигнаха до началника на криминалната полиция и той повика Хаген в кабинета си още сутринта.
— Гюнар, това не може да продължава.
Хаген се опита да го убеди да не избързва със заключенията.
— Хари невинаги ми съобщава, когато работи извън кабинета си — помъчи се да го защити той. — Въпреки че открихме извършителя, разследващите имат още задачи.
— Гюнар, изтърпяхме достатъчно. Чашата преля — отсече началникът на криминалната полиция.
— Турлайф, Хуле е най-способният ни следовател.
— И най-компрометиращият дейността ни. Нима искаш такъв човек да служи за пример на младите ни попълнения? Хуле е алкохолик. Всички колеги знаят, че се налива във „Фенрис“. От четири дни не се е вясвал на работа. Отнесем ли се снизходително към своеволията му, ще свалим летвата твърде ниско и вредните последствия, резултат от грешката ни, ще се окажат непоправими.
— Но чак да го уволним? Не може ли…
— Да му отправим предупреждение? Не, отдавна си е изчерпил лимита. Законовите положения относно обществени служители, злоупотребяващи с алкохол, са пределно ясни и конкретни.
Именно този разговор отекваше в ушите на Хаген, когато почука отново на вратата и началникът на криминалната полиция му извика да влезе.
— Видели са го.
— Кого?
— Хуле. Ли ми се обади да ми каже, че го видяла да пристига в кабинета си.
— В такъв случай — началникът на криминалната полиция етана — предлагам незабавно да проведем сериозния разговор с него.
Двамата тръгнаха по коридорите на шестия етаж. Полицаите, сякаш надушили предстоящото събитие в колектива, подаваха любопитно глави от открехнатите врати и проследяваха с поглед двамата началници, крачещи рамо до рамо с навъсени, непроницаеми лица. Те спряха пред кабинет 616. Хаген си пое дълбоко дъх.
— Турлайф… — подхвана той, но началникът на криминалната полиция дръпна рязко вратата.
Двамата мъже се стъписаха и не посмяха да прекрачат прага.
— Мили боже — прошепна началникът на криминалната полиция.
Зад бюрото с клюмнала глава, по тениска седеше Хари Хуле. Бе пристегнал ръката си с гумен маркуч, а над него стърчеше забита във вената му спринцовка с прозрачно съдържание. Дори от вратата двамата му началници забелязаха ясните червени следи от многократно убождане с игли по млечнобялата кожа на старши инспектора.
— Какви, по дяволите, ги вършиш, човече? — просъска шефът на криминалната полиция, избута Хаген в кабинета, влезе след него и затръшна вратата зад гърба си.
Хари вдигна отпуснатата си глава и ги изгледа разсеяно. Хаген забеляза, че старши инспекторът държи хронометър. Изведнъж Хари дръпна спринцовката от ръката си, провери останалото съдържание, захвърли я и отбеляза нещо върху листа на бюрото си.
— Т… това всъщност улеснява до голяма степен задачата ни — заекна началникът на криминалната полиция. — Имаме лоши новини.