Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Не зная за какво говориш, Анджело. Какви са новите правила?
— Трябва да живееш извън Бруклин. Нямаш право да стъпваш тук и да виждаш семейството. Не можеш да идваш на сватби, погребения, кръщенета. Не можеш да се срещаш с никого в Бруклин.
— Голяма работа. И без това се нуждая от промяна.
— Леля ти Амалия иска да й се обаждаш по всяко време, където и да е. Дори в къщата на дон Корадо. Хич не й пука.
Мей започна да плаче тихо.
— Същото важи и за мене. Ако имаш нужда от нещо, ако искаш нещо да разбереш, ако ти трябва компания, обаждай ми се. Ще дойда където и да си и ще си похапнем хубаво.
— А Чарли?
— Чарли остава в Бруклин. Всичко е свършено, Мей.
— Аз поисках да стане така.
— Ще почакаме да мине известно време. Амалия и аз ще обработваме дон Корадо и Винсънт. Постепенно можем да постигнем някои промени. Постепенно ще можеш да си идваш за сватби и погребения.
— Ти си приятел, Анджело.
— Ще трябва да мине малко време. Остави времето да работи. Няма нищо, което да не може да се промени с времето.
Петдесет и осма глава
Луис излетя от Ню Йорк една седмица по-рано, първо за Сиатъл и после за Якима. Преди да замине беше извикан в Бруклин и приет от самия дон Корадо, който му каза колко много оценява работата, с която ще се заеме, и му обеща, че когато Уили и Джоуи си получат заслуженото, ще направи Луис помощник-управител на казиното в големия хотел на Прици във Вегас. Луис остана смаян от дон Корадо. През целия му живот той бе легенда за него и ето го сега, грижи се за всичко да бъде направено както трябва.
Луис се настани в хотел в Якима, свали обувките си, защото имаше убийствени болки в краката си и се обади на един от посредниците на недвижими имоти, чиито телефонни номера бе взел още в Ню Йорк. Уговори се с него да го вземе на другата сутрин и да му покаже къщи в покрайнините на града. След това, за да се поотпусне малко, се обади на една жена от Вегас, която познаваше, и си поговориха мръсотии по телефона.
На следващата сутрин след солидна закуска той се срещна с посредника на недвижими имоти във фоайето на хотела и започнаха обиколката. Реши, че четвъртата къща, която видяха, е подходящата. Беше малко неудобна като за град, изглеждаше малко откъсната от света може би, но имаше неопределен чар, каза Луис.
— Неопределен чар ли? — повтори посредникът. — Трябва да запомня това.
Върнаха се в бюрото на посредника, където Луис подписа договор за три години на името на Артър Вентура и написа чек за тримесечна предплата. Попита дали има търговец на мебели в града и декоратор по вътрешно оформление. Посредникът отговори, че новото сдружение, което продава мебели и извършва вътрешно оформление, е открито току-що, само преди няколко месеца. Той не знаел нищо за работата им, но името е Хобърт Търмън, също член на клуба на „Оптимистите“, а името на компанията — „Качествена мебел и декор“. Той даде на Луис телефонния номер на компанията.
— Може би вие ще се обадите вместо мене — каза Луис.
— Разбира се. — Посредникът набра номера.
— Барт Търмън, моля — каза той. Луис примигна. Барт? Възможно ли е да е Уили? — помисли си той.
— Барт, обажда се Ив Уизлър. От „Уизлър — недвижими имоти“ ли? Разбира се. Барт, имам потенциален клиент за тебе тук, при мене, току-що подписа договор за три години за една немебелирана къща на „Селах“ и би искал да дойде при тебе да говорите за обзавеждането й. Положително. Името му е господин Артър Вентура. Ще го пратя веднага.
Луис не видя Джо Лабриола при първото си посещение. Уили го разведе из помещението с изложени мебели и го настани да разгледа няколко големи каталога с мебели.
— Какви мебели търсите, господин Вентура? — попита Уили.
— Все още не съм решил. Мисля да потърся декоратор в Сиатъл, който да огледа къщата и да ми препоръча нещо.
— Ей, не е нужно да ходите в Сиатъл за това — каза Уили. Ние имаме декоратор тук. Абсолютен талант. Получил е квалификацията си в Ню Йорк. Искам да кажа, че наистина е върховен талант. — Той прокара ръка по челото си.
— Ами…
— Слушайте. Вие, аз и декораторът ще отидем на място в къщата, той ще огледа и след два дни ще ви представи списък с идеи и няколко скици, така че ще видите колко е добър и ще можете да си спестите около три месеца време за нанасяне в новото място.