Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Господин генерал, с всеки изминал ден започвате все повече да говорите като професор. Не знам накъде биете с тези въпроси…
— Ами, бия натам, Джон, че тя сто на сто ще намери начин да отиде отново там, независимо дали районът е забранен от Бреговата охрана, или не. Ще се опита да направи същите видеозаписи или даже по-добри. А за нас въпросът тогава става следният: имаме ли причина да я спрем?
— Да, сър, имаме, ако нещо в онези останки би навело на мисълта, че нашият гълфстрийм и техният албатрос са се „поотъркали“ във въздуха.
— Но, Джон, ние огледахме гълфстрийма в хангара и не видяхме никакви следи от сблъсък. Нали така?
— Да, сър, но… Просто имам гадното чувство, че пропускаме нещо, което може да ни навреди доста.
Мак въздъхна и се наведе напред.
— Какво ще ни струва ние сами да извадим онзи самолет?
— Флотът е готов да го направи, сър. Няма да им струва кой знае какво. Могат да го натоварят на малка баржа и да го покрият, докато получим възможността да го огледаме.
Мак се замисли за малко.
— А какво ще кажеш, ако вместо това събера достатъчно конски сили да накарам шефа на ФАА да възстанови лиценза на командир Роузън?
Джон Андерсън потръпна.
— Сър, с цялото ми уважение към способността ви да го направите, но това ще отвори прекалено много вратички за цял куп въпроси и обяснения, включително и главния въпрос — кой сте и защо се месите. Дори да се изтъкне като аргумент националната сигурност, разширяването на кръга няма да спре.
— Е, по дяволите — изсумтя Мак, — може пък флотът просто да се е случил там с камера и ето ти снимката. Не е необходимо ние да се намесваме.
— Само снимката няма да е достатъчна, господин генерал. Познавам много добре ФАА. За да се контрира един разгневен инспектор от ФАА, който е успял да убеди шефовете си да отнемат разрешителното на командир от авиолиниите по три различни обвинения, ще е необходимо пред шефа на ФАА да се представи много силно обяснение, а това почти сигурно означава да изгубим прикритието си. И без друго държим по-голямата част от Пентагона на тъмно за този проект, направихме маса неща, по дяволите, за да няма изтичане на информация, тъй че… наистина ли искате да намесим и ключовите фигури от ФАА?
— Казано с други думи, ти не смяташ, че можем да помогнем на Роузънови, без да застрашим сигурността на проекта, въпреки че решаването на проблема им ще ги разкара от следите ни?
Джон кимна.
— Да, сър, казано накратко.
Мак въздъхна и се извърна, замислен. След това се обърна рязко и се завъртя с креслото си.
— По дяволите. Знам, че си прав, Джон. Но всичко това е много смущаващо. Аз съм пилот и ето, че мой колега го прецакват, ние държим решението за излизането му от пандиза, а не можем да му го дадем, без да разкрием, че сме ние.
— Господин генерал, една от най-добрите докладни записки, които сте писали за целия този проект, беше онази, с която искате от нас да поставим съображенията за сигурност над всичко. Беше красноречива и убедителна.
Мак поклати глава и се усмихна мрачно.
— Какво? Да не си я поставил в рамка?
— Е, не беше чак толкова безсмъртно творение, но бе точно в целта.
— Значи горкият командир Роузън и дъщеря му се превръщат в неволни жертви.
— Сър, не забравяйте, че има още две сериозни обвинения срещу командир Роузън и ние нямаме представа дали те са валидни, или не.
Мак въздъхна.
— Забележката ти е вярна, но може да не свърши работа за успокояване на съвестта, както би сторило това оправдаването му. — Той погледна часовника си. — Добре. Още два часа и ще бъдем там. По график ли върви всичко за тазвечерния изпитателен полет?
Джон Андерсън кимна.
— Ауаксът трябва да излети в шест и половина местно време с нас на борда си, а гълфстриймът ще се вдигне десет минути по-късно.
— Дано да стане така — рече Мак и се изправи.
Валдес, Аляска
Над залива Принц Уилям се носеха високи облаци. Ейприл напусна топлия кабинет на Джим Доблър за няколко минути, за да погледне отвъд кея и изпита сковаващ студ от поривите на вятъра, които се спускаха по канала и разбунваха водите зад защитния вълнолом. Чу далечен шум зад гърба си и погледна към прозореца на офиса. Джим все още говореше по телефона, опитвайки се с все сили да се сдобие с разрешение да извади останките на албатроса, без да нарушава закона или разпоредбите на Бреговата охрана.