По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Кени сключи вежди.
— Вече нямаш конкуренция, Пити! Най-опасният ти съперник е дисквалифициран!
Очите на Питър се наляха със сълзи.
— Не, не! Да не си посмял!
Шоколадовите близнаци се озоваха на една и съща пътечка и се претърколиха един върху друг.
— Виж ги, отпадат като мухи! Можеш да спечелиш, Пити! Хайде, още малко!
От гърдичките на Питър се изтръгна сподавен хлип.
— Не се разплаквай, приятел! Не им позволявай да видят сълзите ти. Ела при мен! Аз те чакам!
Питър остана като закован върху килима, а гърдичките му се разтресоха от ридания.
Малкото момиченце с розовото дантелено гащеризонче пресече като стрела финиша и спечели състезанието, но Кени беше твърде зает да пълзи към брат си, за да забележи.
— Не се отказвай! Никой не уважава неудачниците. Хайде, Пити! Не можеш да се откажеш!
Ема не издържа. Спусна се към килима и грабна плачещото бебе в прегръдките си.
— Всичко е наред, слънчице. Няма да позволя на онзи психясал мъж да те стигне.
Кени излезе от транса и вдигна глава. Явно чак сега осъзна къде се намира.
На четири крака.
На една трета от пътечката.
Насред бебешка надпревара по пълзене.
Насъбралата се малка тълпа изведнъж притихна. С пламнало лице Кени скочи на крака. Тишината се сгъсти. И в този миг един мъж с прошарена коса, стърчаща изпод бейзболната шапка, вдиша възторжено палец.
— Ето, това е най-верният начин да превърнеш едно хлапе в шампион!
15
Кени не можеше да диша. Призраците на миналото го връхлетяха като яростен ураган. Ема притиснала Пипи към гърдите си, погледна към Кени. Стори му се, че в очите й се мярна жалост. Той не можа да го понесе и се спусна към тях.
— Дай ми го.
Пити се разпищя и още по-силно се вкопчи във врата на Ема.
— Изчакай малко – рече тя.
Ала той не можеше да чака. Измъкна портфейла от джоба си, тикна го в ръката й и грабна бебето.
— Купи си нещо. Ще се върна.
Заряза я най-безцеремонно и понесе пищящото момченце към колата си. За нищо на света нямаше да й позволи да наблюдава тази сцена.
Под акомпанимента на оглушителния плач на Пита, Кени скочи зад волана и потегли от паркинга.
— Всичко е наред, приятел. Всичко е наред.
Примигна и подкара към покрайнините на града. Писъците на бебето не стихваха. Накрая Кени намери уединението, което търсеше – тясна пътека, водеща към малка горичка. Паркира колата на същото място, където криеше велосипеда си, когато като дете се чувстваше самотен и разкъсван от вина и негодувание към всички и самия себе си.
Защо ме наби, Кени? Нищо не съм ти сторил…
Извади от колата разтърсваното от истеричен плач дете.
Пити отчаяно се изви и зарита, опитвайки се да се отскубне от ръцете му. Писъците му оглушаваха ушите на Кени, ала нараненият, оскърбен поглед на бебето раздираше сърцето му.
— Съжалявам, приятел. Толкова съжалявам. – Притиснал устни към горещото потно челце на брат си, той го понесе през дърветата, зад които се чуваше ромоленето на реката. – Шшт… не плачи. Не плачи, шампионе. Всичко свърши.
Докато го люлееше и му шепнеше утешителни думи, хлиповете на бебето постепенно стихнаха. Кени го отнесе до брега на реката, като милваше гръбчето му, тананикаше му песнички и му бъбреше безсмислици. Шумът на реката успокояваше детето, както някога отмиваше злъчта от душата му, когато идваше тук след поредната гадост, която бе сторил на Тори или на някого от съучениците си. Накрая Пити притихна и Кени седна в сянката на голям, клонест клен. Подпря се на могъщия ствол и нагласи бебето в скута си.
— Зная, Пити. Зная…
Малкото момченце вдигна глава и Кени съзря в очите му цял океан от обида.
— Никога повече няма да ти причиня това. Обещавам. Твоят старец достатъчно ще ти стъжни живота. Най-малко имаш нужда и аз да те тормозя.
Пити издаде треперещата си долна устничка. Чувстваше се предаден и не възнамеряваше толкова лесно да прости.
Кени изтри малката му олигавена брадичка с долния край яркосинята му тениска.
— Не е нужно да печелиш състезания, за да те обичам, приятел. Разбра ли? Въпреки всичко, което се случи там, аз не съм като твоя старец. Не ми пука, ако всеки път си последен, ако не понасяш нито един отборен спорт. Дори и да се случи най-лошото и да намразиш голфа, пак няма да има значение. Разбираш ли ме? Ние сме братя завинаги. – Приближи бебето към лицето си и целуна мократа му бузка. – Може и да ти се наложи да завоюваш обичта на баща си, но ти обещавам, че моята е безусловна и вечна.
Ема стоеше насред тълпата и се взираше невиждащо в портфейла, който Кени бе тикнал в ръката й. След случилото се помежду им миналата нощ се чувстваше така, сякаш я бяха ударили през лицето.