Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
Моля се мълчаливо. Не мога да поръчам благодарствена литургия за спасяването на адмирала. Не казвам нито дума в негова защита. Само веднъж наистина ми идва безумната мисъл да помоля неговата балдъза Ан да му пише от свое име, без изобщо да ме споменава, и да го предупреди да дойде в двора веднага, преди кралят да успее да се докара до по-голяма ярост и да арестува Томас, обвинявайки го за лошото време. Но не се осмелявам. Тя може и да споделя интереса ми към новата религия, може и да се е заклела да ми служи, но не ми е голяма приятелка; предаността ѝ към семейство Сиймор стои над всичко друго. Никога не е била приятелка на Томас заради самия него. Пламенната ѝ преданост към нейния съпруг я кара да ревнува глупаво от всеки друг в живота му. Тя гледа на Томас с подозрение заради обаянието му и непринуденото му държание в двора. Страхува се, че хората предпочитат него пред съпруга ѝ — и е права. Единствените ѝ добри думи за някой роднина на съпруга ѝ са запазени за мъртвата му сестра Джейн, кралица Джейн, майката на принц Едуард, и тя я споменава пред краля при всяка предоставила се възможност: „моята сестра Джейн“, „светицата Джейн“, удобно мъртвата Джейн.
Затова не смея да кажа и да направя нищо, дори не и когато кралят влиза с мъчително куцане в покоите ми да поседи с мен, за да гледа как моите дами танцуват, или да ме слуша как чета. Не и когато влиза с карта на южното крайбрежие и застрашените пристанища под мишница, докато наливам вода в плитък съд, така че любимата ми двойка канарчета да „си вземат вана“, стоплена от слънчевата светлина, която струи през прозореца.
— Внимавайте! Ще отлетят ли?
— Идват до ръката ми.
— Няма ли да се удавят? — пита той сприхаво.
Те потапят светлите си главици във водата и пърхат с криле; отстъпвам назад със смях, докато плискат във водата.
— Не, обичат да се къпят.
— Не са патици — отбелязва той.
— Не, почитаеми съпруже. Но изглежда, че се радват на водата.
Той се заглежда за момент.
— Може да се каже, че са красиви създания.
— Обичам ги нежно, толкова са будни и умни, почти бихте си помислили, че ви разбират.
— Точно като придворните — казва той мрачно.
Усмихвам се.
— Карта ли държите, милорд?
Той махва с нея.
— Отивам на заседание с Тайния съвет — казва. — Трябва да стегнем всички крепости във всички пристанища на юг. Ще трябва да построим нови. Французите идват, а Томас Сиймор не успя да ги спре.
Той щраква с пръсти да повика пажа си, който чака на прага. Младежът излиза напред и поема тежестта на краля върху рамото си.
— Ще ви оставя със забавленията ви. Не сте имали слънчеви утрини и птички, когато сте били омъжена за стария Латимър.
— Наистина, нямах — отчаяно мисля как да го попитам за Томас. — В опасност ли сме, почитаеми съпруже?
— Разбира се, че сме в опасност, и вината за всичко е негова. Ще наредя на Тайния съвет да изправи Том Сиймор на съд за държавна измяна заради безразсъдно нанесените щети на флота ми.
Мъжкото птиче изпърхва до горния край на една от клетките, разтревожено от грубия тон на краля, затова успявам да извърна лице и да кажа спокойно:
— Нима е възможно да е виновен в държавна измяна? Той ви служи толкова добре и така предано, а вие винаги сте го обичали.
— Ще наредя да забучат красивата му глава на копие — заявява той с внезапна студена жестокост. — Готова ли сте да се обзаложите на това? — и излиза през вратата.
Безмълвно, като призрак, стигам до крилото с покоите на краля в стария дворец. С мен няма никой. Казах на дамите си, че имам главоболие и ще легна да поспя, после се измъкнах от спалнята си да се отправя към покоите на краля, през малките криволичещи галерии до тайната врата в спалнята му, после през безлюдния му личен кабинет до вътрешната му зала за аудиенции, където заседава Тайният съвет. Също като в съня си се промъквам сама, незабелязана от никого. Все едно, че се изкачвам по онова тъмно стълбище в притихналата кула. Същото е като в съня ми, в тихите безлюдни стаи. На вратата между вътрешната зала за аудиенции и празните стаи няма страж. Мога да застана отвън пред вратата и да слушам какво казват. Заклевам се пред себе си, че ако ги чуя да казват, че ще арестуват Томас, ще изпратя съобщение да го предупредя, какъвто и да е рискът. Не мога да стоя безучастно, онемяла от страх, докато кралят се обзалага, че ще забучи главата му на копие на Лондонския мост.
Брат му Едуард се застъпва за него. Чувам го как чете на глас от писмо, което Томас е изпратил в своя защита. Гласът на Едуард е ясен и мога да различа всяка дума през дебелата врата.